Мишел Фейбър - Аленото цвете и бялото

— Дори да е така, сър — отвръща със сладък глас новата гувернантка, — аз съм убедена, че тези занимания са полезни сами по себе си. Някои учители са склонни да подценяват способността на едно дете да възприема, както и да не отчитат факта, че децата могат да бъдат обучавани от много ранна възраст. Струва ми се, че можем да окуражим това малко момиченце да разцъфне години по-рано от останалите… И това би било по-добре за нея!

Шугър прехапва устни и се успокоява, като си представя как реже тази жена на късове.

— Искаш ли да изсвирим една мелодия на пианото, Софи? То е много по-лесно, отколкото сигурно си мислиш. Мога да те науча да изсвириш нещо само за пет минути. Искаш ли, Софи?

Тази жена просто се натрапва; изтъква всичките си способности, направо настоява да получи мястото на гувернантка. Отговорът на Софи не се чува, но какво друго би могло да каже детето, освен „да“? Уилям, Софи и новата гувернантка излизат от детската стая и тръгват надолу по стълбите. Договорът е сключен; вече няма път назад, този миг прилича на мига, в който мъжът хваща проститутката за ръка.

След минута Шугър вече стои зад вратата на килера и се ослушва, за да разбере какво следва. Не й се налага да чака дълго; откъм приемната се разнасят необичайни звуци; простичка мелодия, която може да се свири с два пръста. Първо някой я изсвирва няколко пъти, бързо и уверено, а после нечии пръсти я повтарят несигурно и колебливо — явно пръстчетата на Софи.

Коя е мелодията? Е, не е „Дъбови сърца“, но е нещо от този род. И както навремето, когато в „Камината“ засвиреха „Дъбови сърца“, Шугър разбираше, че е време да си върви, така и сега мелодията, която Софи свири на пианото й подсказва, че е време да напусне дома на Ракъмови — завинаги.

Шугър се връща в спалнята си и веднага започва да си стяга багажа. Какъв смисъл има да чака изпълнението на присъдата на първи март — мъничките чукчета на пианото вече са нанесли смъртоносния удар. Отсега нататък всеки час, прекаран под покрива на този дом, би давал по шейсет възможности на Уилям да я унижава и измъчва; всяка минута, прекарана със Софи, би била непоносимо мъчителна, защото над тях ще е надвиснала сянката на неминуемата раздяла.

Тя ще оцелее, ще намери начин да се спаси от улицата. Десетте лири, които й изпрати вчера Уилям, бяха оскърбление, гавра с всичко, което тя направи за дъщеря му, но в гардероба си Шугър има скрити пари. Много пари! Натъпкала е сред бельото и чорапите пликовете, които се бяха насъбрали по време на престоя й в Прайъри Клоуз. По онова време Уилям беше много щедър, а тя пък харчеше пари единствено за неща, които биха й помогнали да спечели любовта му — така че успя да изхарчи много малка част от парите, които й бяха изпращани с точността на часовник от банката му. Изпод лекомислените дантелени части от тоалета, които не се споменават в добро общество (и които тя не е носила от месеци), Шугър измъква много пликове. Някои от тях дори не са отваряни; в тях пропуква и шумоли цяло състояние — пари, които една прислужница дори не може да си представи. Та дори ако се съберат всички монети, които Шугър е нахвърляла небрежно из чекмеджетата, се получава сума, по-голяма от това, което Джейни или някоя като нея печели за цяла година.

Тя прибира парите на сигурни места — монетите в чантичката си, банкнотите в един вътрешен джоб на палтото — и за първи път преценява, че през месеците, прекарани в дома на Ракъмови, е похарчила по-малко пари, отколкото през първите четиридесет и осем часа на Прайъри Клоуз. За проститутката, каквато беше тогава, това не бяха кой знае какви суми — обикновена проява на щедрост, чийто резултат може да изчезне за един ден с купуването на някоя особено пищна рокля или с няколко вечери в луксозни заведения. Сега, когато преценява парите с очите на почтена жена, тя съзнава, че с тях може да избере сама бъдещето си — стига да бъде пестелива и да успее да си намери работа. С тези пари би могла да стигне до края на света.

Докато прибира вещите си, Шугър се бори с угризения на съвестта. Трябва ли, редно ли е да каже истината на Софи? По-добре ли ще бъде за детето да знае истинските обстоятелства около напускането й, или това ще бъде проява на излишна жестокост? Много ли ще страда Софи, ако бъде лишена от възможността да се сбогува с гувернантката си? Шугър нервничи, почти се убеждава, че е готова да промени решението си, но дълбоко в себе си знае, че няма никакво намерение да споделя истината. Вместо това продължава да приготвя багажа, сякаш водена от животински инстинкт, а гласът на разума се губи като птиче чуруликане в ураган.