Мишел Фейбър - Аленото цвете и бялото

Първото, което Каролайн вижда, когато излиза в осветеното антре, е полковник Лийк в инвалидната количка. Макар да са го оставили близо до най-долната площадка на стълбите, количката е завъртяна с лице към външната врата, така че той е с гръб към Каролайн и тя се надява, че тази сутрин, като никога, може да е заспал.

— Мислиш, че съм заспал, а, момиче? — разнася се присмехулният му глас.

— Не, нищо подобно — разсмива се тя, но толкова рано сутринта й е трудно да лъже убедително. Промъква се покрай него, но го оставя да я поопипа — колкото да не го обиди. Той никога не прощава обидите.

Полковник Лийк е чичо на хазайката — едър, шкембест мъж, който се опитва да съхрани топлината на тялото си с много пластове палта, шалове и одеяла, подклажда всякакви клюки и пуши къса луличка. Най-отдолу, под всички защитни слоеве, полковникът все още носи военната си униформа, заедно с медалите. Но върху медалите има зашита носна кърпа, за да не се закачат. В последната война, в която участвал, полковникът получил куршум в гръбнака в замяна на правото да стреля по разбунтувалите се индуси. Оттогава племенницата му се грижи за него, а когато започнала да дава къщата си под наем на проститутки, го назначила за свой касиер.

Полковник Лийк изпълнява задълженията си мрачно, но добросъвестно. Ала истинската му страст си остава войната и всякакви други изблици на насилие и катастрофи. Когато чете вестника си, новините за щастливи събития и велики постижения не приковават вниманието му, но стигне ли до някакво тежко произшествие, едва го сдържа. Неведнъж, тъкмо когато Каролайн работи усилено горе в стаята си, се е налагало да почне да стене по-силно в ухото на клиента, за да заглуши рециталите на полковника, които той изнася на висок глас:

— Шест хиляди татари нахлуват в провинция Амур, изтръгната преди петнайсет години от китайско владичество!

Сега полковникът приковава зачервените си очи в Каролайн и прошепва многозначително:

— Някои от нас не спят, когато стават нещастия. Някои от нас знаят какво се е случило.

— Вие за оня файтон сутринта ли? — пита Каролайн, добре запозната с неговия начин на мислене.

— Видях — продължава полковникът, опитвайки се да се поизправи на загноилия си задник. — Смърт и катастрофи. — Той пада обратно на възглавниците. — Но това е само началото. Само малка част от това, което ни чака. Местно проявление на това, което ще бъде навсякъде! Навсякъде! Катастрофи!

— Пуснете ме, полковник. Ще припадна, ако не хапна нещо.

Старецът се взира в своя покрит с одеяло скут, сякаш е вестник, вдига философски показалец и започва да изрежда:

— Преобръщане на влак с трагични последици в Бишъпс Ичингтън. Барутна експлозия край Риджънтс Канал. Параход потънал в Бискайския залив. На друг кораб, „Коспатрик“, избухнал пожар, когато бил на половин път към Нова Зеландия — четиристотин и шейсет души се водят безследно изчезнали — и това само преди дни. Помисли си само! Това са поличби. Това е водовъртежът на нещастията. А в самия му център… какво има там, а? Какво има?

Каролайн отделя няколко секунди, за да намери верния отговор, но няма представа какъв може да бъде той. Единствено тя от трите жени, които ползват къщата на госпожа Лийк за подслон и работна площадка, проявява странна симпатия към стария човек. Но симпатията й не се простира дотам, че да позволи на налудничавите му предсказания да я лишат от закуска.

— Довиждане, полковник! — подвиква тя, бутва вратата, измъква се на улицата и затваря зад себе си.

А сега е време да се подготвите. Не ви остава много време с Каролайн — скоро тя ще ви запознае с едно друго лице, чиито шансове в живота са малко по-добри от нейните. Вижте как се издува корсажът й, докато тя вдишва дълбоко въздуха на новия ден. Изчакайте да подбере най-безопасния маршрут по Чърч Лейн — избягвайки най-големите струпвания на конска тор. После я последвайте внимателно, докато тя върви забързано към Артър Стрийт, сред останките, посипали се подир разбития файтон — първо локвите кръв, после разхвърлян пълнеж от седалките и трески. Може би ще виждате такива отломки чак до кръчмата „Мамината кухня“, където сервират топъл пай още от зори и никой няма да ви попита дали познавате жената, която загина.

Навсякъде по лъснатия паваж на Грийк Стрийт са наизлезли собствениците на магазинчета — втората вълна ранобудници. Разбира се, самите те се считат за първата вълна. Мрачната процесия от фабрични работници и шивачки, които Каролайн бе наблюдавала от прозореца си, макар да бе преминала само на няколкостотин ярда оттук само преди час, може със същия успех да е част от друго време, от друга страна. Цивилизацията започва на Грийк Стрит. Добре дошли в истинския свят.