Бърнард Корнуел: Кралят на зимата

— Вдигни го! — кресна Моргана, но разплаканото момиче избяга, така че Нимю трябваше да грабне бебето от леглото и да изчисти устата му, за да може да поеме първата си глътка въздух.

Лошите знамения продължаваха — най-напред нащърбената луна, оградена с ореол, след това девицата избяга от бебето. Най-после чухме силния плач на новороденото. Видях как Утър затвори очи, молейки се на Боговете да са го дарили с момче. Епископ Бедуйн се приближи колебливо и попита:

— Аз да вървя ли?

— Тръгвай! — изръмжа Утър и епископът се запрепъва надолу по дървената стълба. След това повдигнал полите на расото си, той хукна към залата. Влезе, остана вътре няколко секунди и хукна обратно към вала, размахвайки ръце.

— Добра новина, Велики господарю, добра новина! — викаше Бедуйн, докато несръчно се катереше по стълбата. — По-добра не може и да бъде!

— Момче — промълви Утър.

— Момче! — потвърди Бедуйн — Чудесно момче!

Бях клекнал близо до Великия крал и видях сълзи в очите му, когато той погледна с благодарност към небето.

— Наследник — каза Утър така сякаш дори не беше посмял да се надява, че Боговете ще чуят молитвите му. Той избърса с ръка сълзите си и се обърна към епископа — Кралството е спасено, Бедуйн.

— Слава Богу, Велики господарю, спасено е — съгласи се Бедуйн.

— Момче — каза Утър и изведнъж огромното му тяло се замъчи в ужасен пристъп на кашлица, който го остави без дъх. Когато отново можеше да диша, Утър пак повтори:

— Момче.

След малко дойде и Моргана. Тя се изкачи по стълбата и просна набитото си тяло пред Великия крал. Златната й маска блестеше, покрила ужасното й лице. Утър докосна рамото й с жезъла си.

— Стани, Моргана — каза той и затърси из дрехата си златна брошка, за да я възнагради.

Но Моргана не пожела да вземе наградата.

— Момчето — каза тя и гласът й прозвуча злокобно — е сакато. То е с посукан глезен.

Бедуйн се прекръсти. Това беше най-лошата прокоба през тази студена нощ.

— Много ли е зле? — попита Утър.

— Само глезенът — каза Моргана с грубия си глас. — Кракът е добре оформен, Велики господарю, но принцът няма да може да тича.

Потънал в коженото си наметало, Утър тихо се изсмя:

— Кралете не тичат, Моргана — каза той — те вървят, управляват, яздят и възнаграждават онези, които честно им служат. Вземи златото.

Той отново й подаде златната брошка. Тя беше направена от тежко парче злато и изобразяваше дракон — знакът на Утър.

Но Моргана и този път не я прие.

— Освен това, Велики господарю, момчето ще бъде единственото дете на Норуена. Ние изгорихме плацентата и тя не издаде нито звук.

След раждане плацентата винаги се хвърля в огъня, за да се предскаже колко други деца ще има родилката.

— Слушах много внимателно — каза Моргана, — но не чух нито едно пукване.

— Така са пожелали Боговете — каза Утър с яд. — Синът ми е мъртъв — продължи той мрачно — така че кой друг би могъл да даде на Норуена момче достойно да бъде крал?

Моргана не отговори веднага, но накрая каза:

— Ти, Велики господарю?

При тази мисъл Утър се изкиска, след това кикотът премина в смях, но смехът беше задушен от нов тежък пристъп на кашлица. Болката в белите дробове накара краля да се превие на две. Най-сетне кашлицата премина и той с хриптене пое въздух, клатейки глава:

— Единственото задължение на Норуена беше да роди момче и тя го изпълни. Нашето задължение е да защитаваме това дете.

— С цялата сила на Думнония — добави пламенно Бедуйн.

— Новородените умират лесно — припомни Моргана с мрачния си глас.

— Не и това новородено — каза Утър решително, — не и това. Той ще дойде при теб, Моргана, в Инис Уидрин и ти ще използваш всичките си умения, за да го запазиш жив. Ето, вземи брошката.

Моргана най-накрая взе златния дракон. Сакатото бебе все още плачеше, а майка му още стенеше, но по отбранителните насипи около Каер Кадарн децата с гърнетата и мъжете около огньовете ликуваха — кралят имаше отново наследник. Беше роден престолонаследникът на Думнония, а раждането на престолонаследник означаваше голямо угощение и щедри дарове. Окървавената слама от леглото на родилката беше изнесена и хвърлена върху една от кладите. Пламъците я погълнаха с пукот и се издигнаха към небето. Беше се родило дете и трябваше да бъде кръстено. Но за името нямаше колебания. Никакви. Утър стана от стола и се изправи огромен и мрачен върху крепостната стена на Каер Кадарн, за да произнесе името на своя внук, името на своя наследник, престолонаследника на Думнония. Той щеше да носи името на баща си.