Арабските хашишини са може би най-известни с това, че от тях произлиза английската дума за убиец; Марко Поло ги нарича „ашишини“ и описва как изпадат в безумие от наркотика. Възможно е обаче името им да произлиза от „асасеен“, което на арабски означава „пазител“. Като шиити, те се различавали от преобладаващата част мюсюлмани, които са сунити. Практиката да показват на упоения новоприет версия на рая и ада наистина съществувала. Били известни с безкрайната си лоялност към Стареца от планините. По времето на разцвета си влиянието им било огромно и наистина поставили отровен пай върху гърдите на Саладин, докато спял — недвусмислено послание да бъдат оставени на мира. Макар че крепостите им били унищожени от Чингис и хановете след него, сектата останала активна и много години след това.
Слонове били използвани срещу монголите при Отрар, Самарканд и в други сражения, но това се оказало безнадеждна тактика срещу воини, за които лъкът бил основно оръжие. Монголите изобщо не се плашели от огромните животни и ги обсипвали със стрели. Всеки път слоновете побягвали назад и стъпквали собствените си редици. Веднъж Чингис дори заловил слонове, но предпочел да ги пусне, вместо да използва подобни ненадеждни създания.
Заради повествованието преместих в Самарканд минарето, пред което се „поклонил“ Чингис. В действителност то се намира в Бухара и се издига до ден-днешен на височина 45 м. Казват, че Чингис се обърнал към богатите търговци от града и им казал чрез преводачите си, че явно са извършили големи грехове и че най-убедителното доказателство за това било самото му присъствие сред тях. Никога няма да узнаем дали наистина е смятал себе си за Божие наказание, или просто се е подигравал.
Забележка: Ислямът смята Авраам за първия мюсюлманин, който приел единствения бог. Подобно на Мойсей и Исус, описанието на живота му в Корана значително се различава от това в Библията.
Най-големият син на Чингис Джучи бил единственият военачалник, обърнал се срещу него. Отвел хората си и отказал да се върне. Макар историята да е описана доста добре, авторът на художествена литература понякога е принуден да обясни как е било възможно да се случи подобно нещо. Хората му е трябвало да изоставят жените и децата си и това изглежда необичайно според съвременното мислене. Възможно ли е наистина да е бил толкова харизматичен лидер? Примерът може и да ви се стори странен, но се сещам за религиозния водач Дейвид Кореш, чиито последователи бяха убити през 1993 г. при обсадата във Вако, Тексас. Преди смъртта си той вкарвал жените на вярващите в собственото си легло. Съпрузите не само не възразявали, но и приели волята му, че вече не могат да спят с тях. Това е силата на харизматичния лидер. За онези от нас, които нямаме подобно влияние, хора като Нелсън, Цезар и Чингис винаги ще си останат в известен смисъл загадка. Конкретните обстоятелства около смъртта на Джучи са неизвестни, но ако е настъпила по заповед на баща му, това никога не би било записано. Моментът обаче е подозрително удобен. Чингис идеално го устройвало това, че единственият предател е умрял малко след като отвел хората си на север. Можем единствено да сме сигурни, че ханът не би използвал хашишини за целта.
Едно от имената с множество варианти на изписване и изговаряне е това на жената на Толуй Сорхатани. Най-точното е може би Сорхахтани, но го отхвърлих, тъй като ми се стори твърде трудно за окото. Сорхатани играе съвсем незначителна роля в тази книга, но като майка на Монгке и Кублай, е имала огромно влияние върху бъдещето на монголската нация. Тя самата била християнка, но въпреки това позволила будистът Яо Шъ да стане наставник на Кублай. Двамата заедно създават човек, който ще прегърне китайската култура така, както Чингис никога не би и помислил.
Джелауддин събрал около 60 000 души под знамената си след смъртта на шаха. Откъснат от собствените си земи, той явно също е бил необикновен лидер. В долината Панджшир в Афганистан успял да принуди монголската войска да се оттегли от другата страна на реката. Чингис го подценил и изпратил само три тумана да се разправят с бунтовника. За пръв и единствен път в живота на Чингис войската му била разгромена. Само за една година ореолът на непобедимост, създаден с толкова труд и усилия, станал на пух и прах. Наложило се самият Чингис да излезе на бойното поле с всичко, с което разполагал. Придвижвал войската си толкова бързо, че хората нямали време да си сготвят храна, и настигнал Джелауддин чак при река Инд в съвременен Пакистан. Армията на принца се оказала притисната при брега. Тук не продължавам историята на Джелауддин, но след като оцелял в битката, той успял да се прехвърли през Иран до Грузия, Армения и Кюрдистан и да събира последователи, докато не бил убит през 1231 г. Армията му превзела Йерусалим без него и градът останал под контрола на мюсюлманите чак до 1917 г.
Читать дальше