Кон Игълдън - Сребърна империя

Интересно е да се отбележи, че искането било отправено от името на Бату. Като старши принц и син на Джучи, първородния син на Чингис, той формално командвал Златната орда, както била известна войската. Истинският пълководец, стратег и тактик обаче бил Субодай. Отношенията между двамата били сложни и достигнали критичната си точка, когато вестта за смъртта на Угедай най-сетне стигнала до тях.

Будапеща се намира на четири хиляди и петстотин мили (7200 км) западно от Каракорум. По време на невероятната си кампания Субодай повел монголските тумани през Казахстан, Русия до Москва и Киев, Румъния, Унгария, Полша, Литва, Източна Прусия и Хърватия. Монголите били на прага на Австрия, когато Угедай умрял. Френският крал Луи X е виновникът, объркал името на монголите в европейските умове. Докато приготвял войската си за поход, той казал на жена си, че или войниците му ще пратят тартарите в ада, или тартарите ще ги пратят в рая. Нарочно наблегнал на старогръцката дума „Тартар“, означаваща ад, в резултат на което монголите погрешно били наречени „тартари“ или „татари“.

Не описах подробно битката при Лигниц, която се състояла в разгара на похода на Байдур срещу Полша. При подобни походи е имало множество сражения срещу различни противници, но не всички могат да бъдат побрани на страниците на един роман, дори той да е посветен на монголите. В действителност битката при Лигниц е едно от малкото наистина добре известни сражения на монголите — пропускането й е равносилно на това да пишеш за адмирал Нелсън, без да споменеш за битката при Нил. Въпреки това смятам, че решението ми е правилно от гледна точка на повествованието. При Лигниц Байдур предприел лъжливо отстъпление, но използвал нововъведение — запалени бъчви с катран, които пуснали димна завеса върху бойното поле. Простото хрумване попречило на половината полска армия да види какво става с другата половина. Битката при Лигниц спокойно можеше да е кулминационната точка в романа, но другото, добре известно сражение е това при река Шайо, при което триумфът принадлежи на Субодай.

Последната засвидетелствана битка на Субодай съчетава не само нощна атака и удар по фланга, майсторско използване на терена, при което реката работила в полза на монголите, но също така и вече стария номер да се остави на врага път за бягство, който да се окаже капан. Субодай превел три тумана през брод южно от унгарския лагер и по зазоряване изпратил Бату срещу левия фланг, а самият той ударил маджарите в гръб с останалите сили. Крал Бела бил принуден да потърси убежище в укреплението, а монголите създали истински хаос с фишеци, горящ катран и дъжд от стрели. От жертва те се превърнали в ловец и успели да се справят повече от добре.

Насред хаоса хората на крал Бела забелязали хребета, който вървял на запад и бил скрит от монголите. Проверили пътя за бягство, като изпратили по него малък отряд, който успял да се измъкне. През нощта кралят опитал да измъкне цялата си армия от лагера. В паниката войниците нарушили строя и се разтеглили в дълга цели километри колона. Точно тогава били атакувани от хората на Субодай, който бил разузнал терена предварително, знаел за хребета и нарочно им оставил път, за да ги примами в капан. Според различните източници монголските тумани изклали между четиридесет и шестдесет и пет хиляди души, с което унищожили унгарската войска за цяло поколение напред. Крал Бела успял да се спаси от касапницата и избягал в Австрия. След като монголите се оттеглили, той се завърнал и се заел да възстанови Унгария от руините. Бела IV все още е почитан като един от великите крале на страната въпреки катастрофалния си сблъсък със Субодай.

В много отношения това бил подобаващ край на военната кариера на Субодай, макар че той, естествено, не гледал на нещата по този начин. Унгария била в развалини, когато вестта за смъртта на Угедай променила всичко.

Блестящите тактически похвати при Лигниц и река Шайо били обезсмислени от монголското оттегляне. За тези сражения рядко се говори извън военните училища и това отчасти се дължи на факта, че не са довели до завоевание. Политиката попречила на амбициите на Субодай. Ако не беше, историята щеше да е различна. Малко са случаите, когато смъртта на един човек променя целия свят. Смъртта на Угедай е един от тези случаи. Ако той беше останал жив, нямаше да я има епохата на Елизабет, Британската империя, Ренесанса, а може би и индустриалната революция. И тази книга сигурно щеше да бъде написана на монголски или китайски.