Кон Игълдън - Сребърна империя

Чагатай хан обаче умрял през 1242 г., само няколко месеца след Угедай. Точните обстоятелства около смъртта му са неизвестни, но това невероятно щастливо съвпадение ми позволи да опиша убийството му и наистина подозирам, че такова е имало.

Най-ранната писмена рецепта за барут е китайска, от около 1044 г. Барутът със сигурност се е използвал при обсадите по времето на Угедай. Открити са ръчни оръдия като описаните тук, датирани от времето на Кублай хан. Едно от най-ранните сведения за използването на барут от монголите е от 1260 г., но първите опити със сигурност са били много преди това.

Барутът бил най-новата военна технология за периода. Особено ефективно било мощното преносимо оръжие, способно да изстрелва камъни и дори метални топки. Железни съдове с барут и фитил представляват по същество шрапнелни гранати. Знаем, че монголите са се сблъскали за първи път с тях по време на войните си с Дзин и Сун и са побързали да възприемат ужасяващите оръжия. Фактът, че монголските войски изминавали огромни разстояния, допринесъл за разпространяването на тази технология на обширна територия.

В китайския барут имало малко селитра, поради което той не е имал онази експлозивна мощ, която сме свикнали да свързваме с това вещество. Оръжията най-често бълвали огън, а вариантите на сместа били страшно много в зависимост от конкретния производител, район и период.

Необичайният инцидент, довел до смъртта на Толуй, е взет от „Тайната история на монголите“. По време на единствената си кампания в Северен Китай Угедай се разболял и „изгубил уста и език“. Вероятно става дума за силен удар или може би епилептичен припадък.

Монголските шамани и гадатели стигнали до заключението, че ханът е нападнат от дзинските духове. Помолили да им бъде показано какво да жертват и в отговор на това Угедай получил силни гърчове. Шаманите сметнали това за отговор и попитали дали не трябва да бъде принесен в жертва родственик на хана. След това Угедай дошъл на себе си, пил вода и пожелал да разбере какво се е случило.

Не е било нужно принц Толуй да бъде убеждаван. Бащата на бъдещите ханове Кублай и Монгке доброволно жертвал живота си, за да спаси брат си.

Във връзка с жертвоприношението на коне имах възможността да разговарям с касапин, убил през дългогодишната си практика стотици стари коне. При подготовката на месо кашер или халал животното трябва да остане живо, за да може сърцето му да изпомпи кръвта. Започва се с прерязване на гърлото. Човекът, с когото разговарях, е търсил много по-бърз резултат и затова предпочитал първоначално да нанесе удар в сърцето, след което да пререже гърлото. Между 6 и 10 процента от теглото на коня се падат на кръвта. Преценката е приблизителна, но при един монголски кон това означава някъде около 22 литра кръв.

Според „Тайната история“ Толуй взел отрова вместо да умре от стомана, но аз промених края му. Кървавото жертвоприношение на животни било част от опита за спасяването на Угедай и реших, че така двете събития ще си подхождат повече. Синът на Толуй Монгке със сигурност е присъствал на жертвоприношението, макар да не разполагаме със сведения, че двамата са разговаряли помежду си преди това.

Кратка бележка относно разстоянията: по времето на Угедай в земите под монголска власт била изградена мрежа от пътни станции. Те били разположени на 25 мили (40 км) една от друга по главните пътища и били добре оборудвани. С редовна смяна на коне едно спешно съобщение можело да измине по 100 мили (160 км) на ден, при нужда пренасяно от един и същи човек. Ездачите носели колани със звънчета, така че дежурните в пътната станция ги чували отдалеч и приготвяли вода, храна и нов кон. Изминаването на хиляда мили за десет дни било не само възможно, но и се практикувало често. Подобни линии за комуникация правели войските на хановете модерни в сравнение с останалите армии от епохата.

Шаманът Морол е измислен, макар че ханът наистина е разполагал с гадатели и шамани. В Монголия и до днес се вярва, че шестият пръст бележи детето като „избрано“ за това поприще. Шаманите не се занимавали с лов и риболов, а се изхранвали от племената; те били магьосници и лечители, както и пазители на историята и легендите. Влиянието им в страната все още е много голямо.

Древните Буди от Бамиян в Афганистан наистина съществуваха. Едната статуя беше висока 35 м, а другата — 50 м. Бяха взривени от талибаните през 2001 г. Все още има легенди за трети „спящ Буда“ някъде из хълмовете в района.