Гор Видал - Юлиан

От майка си Базилина съм наследил любов към учението. Не я помня. Тя починала наскоро след раждането ми, на 7 април 331 година. Тя бе дъщеря на преторианския префект Юлий Юлиан. От портретите й виждам, че приличам повече на нея, отколкото на баща си. Правият ми нос и доста дебелите устни са нейни черти, за разлика от императорския род на Флавиите, които имат костеливи орлови носове и тънки свити устни. Император Констанций, моят братовчед и предшественик, беше типичен представител на династията, с тази отлика, че беше доста по-нисък. Аз наследих обаче месестия врат и широките рамене на Флавиите — черта на илирийските ни прадеди, които са били планинци. Въпреки че майка ми била галилеянка, тя се интересувала от литература. Била ученичка на евнуха Мардоний, който беше и мой учител.

Мардоний ме научи на скромна походка, с наведени очи; научи ме да не ходя предвзето и да не следя за впечатлението, което правя на околните. Винаги ме учеше на вътрешна дисциплина. Мардоний особено държеше да не говоря прекалено много. За щастие сега, когато съм император, всекиму е приятно да разговаря с мене. Също така благодарение на него разбрах, че времето, прекарано в цирка или в театъра, е пропиляно. И накрай Мардоний, този галилеянин, който така много обичаше елинската философия, ме запозна с Омир, Хезиод, Платон, Теофраст. Макар и суров, той бе добър учител.

От моя братовчед и предшественик се научих да лицемеря и прикривам истинските си мисли. Ужасен урок, но ако не го бях научил, нямаше да доживея и до двадесет години. През 337 г. Констанций уби баща ми. Вината му? Кръвно родство. Мене пощадиха, защото бях шестгодишен. Завареният ми брат Гал беше тогава на единадесет години и го оставиха жив, тъй като бе болнав и не очакваха да живее дълго.

Да, опитвам се да подражавам на стила на „Марк Аврелий към себе си“, но не ми се удава. Не само защото ми липсват неговата нравствена чистота и добрина, но защото той е могъл да пише за благородни неща, които научил от благородно семейство и добри приятели, а аз трябва да пиша за суровата безчовечност, която видях в семейството на убийци, в болни времена, сред раздорите и насилията на една секта, целяща да унищожи цивилизацията, започнала с лирата на слепия Омир. Не мога да се сравнявам с Марк Аврелий нито по качествата си, нито по опита си, затова нека заговоря със собствения си глас.

Никога не съм виждал майка си. Но си спомням баща си. Юлий Констанций беше висок, представителен човек. Поне тогава ми изглеждаше висок. Фактически, ако съдя по статуите му, той трябва да е бил малко по-нисък, отколкото съм аз сега, и по-широкоплещест. Беше много нежен с Гал и мене, когато го виждахме, което не се случваше често, тъй като непрестанно бе на път, изпълнявайки разни дребни поръчения на императора. Тук трябва да спомена, че по едно време се считаше, че баща ми има по-големи права над престола, отколкото завареният му брат Константин. Но не беше в природата му да протестира. Беше кротък, беше нерешителен и го премахнаха.

Константин умря, вероятно за голяма своя изненада, на 22 май 337 година в Никомедия, тъкмо след като бе ходил да се лекува на баните в Еленопол и според предзнаменованията изглеждаше, че ще живее още дълги години. На смъртното си легло той повикал братовчед ни, владиката Евсебий, да го причести. Говори се, че тъкмо преди да дойде владиката, Константин бил казал доста неспокойно: „И да няма никаква грешка.“ Боя се, че тъкмо тези думи го обрисуват най-добре. Той бе човек, който не се спираше пред нищо, който нямаше да остави нито един камък непреобърнат, както духовито се изразява Аристофан. Константин не беше истински галилеянин — той просто използуваше християнството, за да разпростре властта си по целия свят. Бе войник по душа, умен, но не образован и ни най-малко не се интересуваше от философия, въпреки че до голяма степен задоволяваше своенравието си с препирни по верските въпроси. Бесните спорове на владиците го опияняваха.

Според завещанието на Константин империята трябваше да се раздели между тримата му живи синове, всеки от които бе вече получил титлата цезар. (Днес всеки ученик знае това, но винаги ли ще се знае?) Двадесет и една годишният Константин II получи префектурата Галия. Констанций, двадесетгодишен — Изтока. Констанс, шестнадесетгодишен — Италия и Илирикум. Всеки от тях едновременно с това приемаше и титлата август. Колкото и да е странно, това разделение на света се извърши мирно. След погребението (бях прекалено малък, за да присъствувам на него) Константин II веднага се оттегли в столицата си Виндобона 4 4 Днешна Виена. — Б.пр. , Констанс се отправи за Медиоланум 5 5 Днешен Милано. — Б.пр. . Констанций се настани в свещения дворец в Константинопол.