Наскоро изпратих да видят какво има от Авзоний в библиотеката. Робът се върна с количка, пълна с книги. Наистина човек трябва да изчете Авзоний, за да повярва, че може да се пише за всичко. Няма тема, която да е прекалено незначителна за поета; никое ласкателство не е прекалено за царедвореца. Написал е една сносна поема за реката Мозел, но мене реките много не ме интересуват. Останалите му неща навяват скука. Особено тези стихове, които е писал по поръчка на Валентиниан. Между темите, избрани от императора, са изворите на Дунав (Авзоний не ги е открил, но е направил сериозен опит да ги открие), Великден и четири оди — най-хубавото от всичко, писано от него, — посветени на четирите любими коня на императора. Поръчах да препишат една от конските оди и Хипия ми я чете, когато съм в мрачно настроение. Започва така: „О, черен като врана жребецо, щастливецо, който разкрачваш прекрасните бедра и галиш твърдите заоблени форми на божествения август…“ Едва ли някое стихотворение ми е харесвало толкова много. Изпращам ти един препис. Така или иначе, препоръчвам ти да се срещнеш с Авзоний колкото можеш по-скоро. И естествено да не забравиш да изразиш възхищение от творчеството му! Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел.
Не ходя по вечери и приеми. Кварталът, за който споменавах в писмото си, не е като елегантните улици в Сарди, а кварталът на проститутките, близо до агората 3 3 Агора — градски площад. — Б.пр.
. Не ходя на гости, понеже ненавиждам приказливи жени, особено нашите атински дами, които се считат наследнички на Перикловия век. Разговорите им са безнадеждно предвзети и изкуствени. Гозбите, които поднасят, са невъзможни за ядене и не знам защо, но като че ли повечето атинянки са ниски и пълни, с тъмни закърнели мустачки — сигурно така Афродита си отмъщава на бъбривите жени. Живея съвсем тихо и спокойно вкъщи, като от време на време посещавам онзи квартал.
Хипия и аз се разбираме сега по-добре, отколкото преди. До голяма степен чарът й се състои в това, че никога през живота си не е обичала литературата. Говори само за прислугата, яденето, роднините и с нея си отпочивам. Освен това вкъщи си имам едно момиче от готски произход — купих по, когато беше на единадесет години. Сега е прекрасна, висока, добре сложена жена, с очи сиви като на Атина. Тя никога не говори. Накрая ще й купя съпруг и ще ги освободя и двамата като награда за примирението, с което приема моите нежности, макар че й се нравят далеч по-малко, отколкото на мене. Но това често се случва с женската половина на най-грозното животно на Платон. Впрочем Платон не харесваше полови сношения между мъже и жени. За нас Платон е божественият Платон, но боя се, че той е бил по-скоро като нашия приятел Ификъл, чиято страст към момчета се е така безобразно развихрила, че сега той живее ден и нощ в баните, където момчетата го наричат царицата на философията.
Съжалявам, че здравето ти се е влошило, но това следва да се очаква на твоите години. Много е възможно изривът, за който споменаваш, да е от лоша риба. Препоръчвам ти диета: хляб и вода, и то по малко. Когато получа парите, ще ти изпратя остатъка от съчинението на Юлиан. Ще те разстрои и натъжи. Интересно ми е да видя как ще използуваш този материал. Аз и Хипия ти пожелаваме добро или нека кажа, по-добро здраве.
В съчинението на Юлиан ще забележиш, че той неизменно нарича християните галилеяни и черквите им костници — последното е хаплив намек за малко некрофилската им страст към мощи. Струва ми се уместно да се измени текстът и да се превърнат костниците в черкви и галилеяните в християни. Никога не се заяждай на дребно с врага. Тук-таме съм направил някои забележки по текста. Надявам се, че няма да ти се сторят съвсем без значение.
Мемоарите на Юлиан Август
От примера на моя чичо, император Константин, наречен Велики, който почина, когато бях на шест години, разбрах, че е опасно да подкрепиш която и да е галилеянска секта, тъй като те възнамеряват да принизят и потъпчат истински светите неща. Едва си спомням Константин, макар че му бях представен в двореца. Смътно си спомням един гигант, силно напарфюмиран, облечен в корава дълга мантия, обсипана със скъпоценни камъни. По-големият ми брат Гал винаги казваше, че съм се опитал да му смъкна перуката. Но Гал беше жесток в шегите си и тази история едва ли е вярна. Ако наистина бях дръпнал перуката му, уверен съм, че с това нямаше да спечеля благоволението му; дори самите галилеяни, неговите почитатели, признават, че по отношение на външния си вид той бил суетен като жена.
Читать дальше