Гор Видал - Юлиан

Либаний до Приск

Антиохия, април 380 г.

Не можеш да си представиш какво удоволствие изпитах, когато ми донесоха писмото ти тази вечер. И да ти кажа ли, така копнеех да чуя отново гласа ти, че за съжаление, скъсвайки връзките, раздрах и самото дългоочаквано послание. Но бъди спокоен, драгоценното ти писмо ще бъде залепено с лепило и съхранено с любов, тъй като всяка изява на твоя гений е истинско отражение на елинския дух, който трябва да бъде предаден на бъдните поколения.

Нека направо ти кажа как се зарадвах да чуя за неотслабващата ти полова сила. Винаги е ободряващо да научиш, че има хора, макар и това да са редки случаи, у които не настъпва обичайният тъжен упадък. Наистина боговете са благосклонни към тебе и явно, радвайки се на тяхното благоволение, ти въпреки осемдесетте си години няма да въздъхнеш както Софокъл: „Най-сетне се освободих от жесток и безумен господар!“ Явно твоят господар е и приятен другар, още по-приятен поради мълчаливото примирение на Хипия. Малко съпруги на философи дават на мъжете си свободата да общуват с изтънчените атински дами, с които прекарвахме толкова приятни вечери през студентските ни години. Сега естествено животът ми е посветен на философията и държавните дела. Предоставям прелестите на Афродита на по-младите… на по-младите и на тебе, Приск, който държиш на разстояние разбойника-време. Щастливец! Щастливи са и момичетата, които са така обичани.

Посвърших нещо, откакто ти писах. Чрез преторианския префект в Константинопол помолих за аудиенция при императора. Теодосий е срещал малцина като нас, тъй като идва от Испания, страна, която не блести с културата си. Произхожда от военен род и не е известно да се е занимавал някога с философия. Извън политиката главният му интерес е да развъжда овце. Но той е едва тридесет и три годишен и според сведенията, с които разполагаме, има благ характер. И все пак не бива да разчитаме на това. Колко често в миналото са ни разочаровали владетели! Дори и хора с добро име, след като се възкачеха на престола и станеха господари на света, се превръщаха пред очите ни в ужасни чудовища. Например покойният Валент или самият брат на Юлиан, цезарят Гал, този обаятелен младеж, който вся ужас в целия Изток. Трябва да бъдем нащрек както винаги.

Понастоящем пред нас стои въпросът доколко сериозно Теодосий възнамерява да приложи едикта. Обичайно е императори, които са под влияние на владиците, да хулят самата цивилизация, която ги е създала. Те са непоследователни, но всъщност християнската вяра никога не се е отличавала с логиката си. Най-големият парадокс е сговорът между монарсите и владиците. Императорите се гордеят, че са първи магистрати на Римската империя и упражняват властта си чрез нейния сенат. В действителност вече цял век не сме Римска империя и все пак, понеже формата продължава да съществува, човек би помислил, че е невъзможно за един принцепс с титлата август да бъде християнин поне докато олтарът на победата стои в сената в Рим. Но подобни несъответствия са така лишени от значение за християнския начин на мислене, колкото няколко облака — за хубав летен ден; и затова вече не се опитвам да ги оборвам в лекциите си. Би трябвало да съм благодарен може би, че студентите ми, повечето от тях християни, са се спрели тъкмо на мен да им преподавам онази философия, която тяхната религия преследва. Такава ужасна комедия, Приск! Просто трагедия!

Междувременно можем само да изчакваме събитията. Здравето на императора се подобрява с всеки изминал ден и по-късно тази пролет се очаква да тръгне на поход срещу готите, които както обикновено заплашват пограничните области на Македония. Ако Теодосий реши да се отправи на север, той няма да се върне в Константинопол преди края на лятото или есента, в който случай ще трябва да се срещна с него в Тесалоники 2 2 Солун. — Б.пр. или, още по-лошо, на бойното поле. Уверен съм, че ако това се наложи, то ще бъде последното ми пътуване. Защото здравето ми, за разлика от твоето, продължава да се влошава. Пристъпите на кашлица ме изтощават и ме карат да копнея за гроба. Освен това по ръцете ми чак до лактите се яви странен изрив, може би вследствие на това, че миналата седмица ядох лоша камбала. (О, Диогене, и твоя съдбоносен суров октопод!) Или пък може би е външен признак на отравяне на кръвта. Така бих искал да е тук Орибазий. Той е единственият лекар, комуто съм се доверявал, нещо, в което следвах Юлиан, който казваше: „Асклепий разкри на Орибазий тайни, познати само на боговете.“