Гор Видал - Юлиан

Попитах кога ще се върне императорът.

— Не знаем, сега се намира в Низибис 9 9 Днешният Ниш. — Б.пр. . Има слух, че е възможно да влезе в решително сражение със Сапор. Но ти знаеш толкова, колкото и ние. — Той направи почтителен жест към мен. — Получаваме отлични доклади за учението ти. Ецеболий ни съобщава, че имаш необичайна за възрастта си ораторска дарба, макар че — ако мога така да се изразя — тя съвсем не е необичайна за вашето семейство.

Колкото и да бях изплашен, не можах да не се усмихна на преувеличението. Нито Констанций, нито Гал можеха да развият една теза или да произнесат горе-долу прилична реч.

— Ецеболий предлага да изучаваш и граматика с Никокъл, с което съм съгласен. Необходимо е човек да знае тези неща, особено човек, който може да достигне много високо положение.

Той замълча, за да ми даде време да оценя думите му. Докато словоохотливо изразявах възхищението си от Никокъл и голямото си влечение към граматиката, Евсебий ме наблюдаваше, като че ли бях актьор на сцена. Очевидно бе, че се интересува от мене. Гал го бе очаровал, но той не беше нито интелигентен, нито ловък — не представляваше никаква опасност. Евсебий би могъл да го води за носа, както водеше Констанций. Но какъв беше третият представител на династията, основана от Константин, какъв беше този още неоформен младеж с тук-таме набола брада, който говори прекалено бързо и използува десет цитата, където и един би бил достатъчен? Евсебий още не можеше да реши какво да прави с мен. И затова всячески се постарах да го убедя, че съм безвреден.

— Интересувам се от философия. Всъщност мечтата ми е да уча в Атина — фара на света. Бих искал да се посветя на литературата, на философията. „Хората търсят Бога и търсейки го, го намират“ — пише Ескил. Но, разбира се, ние познаваме Бога по начин, по който нашите предшественици не са могли да го познават. Исус дойде по особено благоволение да ни спаси. Той е подобен на Бог-отец, макар да не е от същата плът. И все пак е добре да се изучава старата философия. Да се обсъжда всичко, дори заблудите. Защото, както казва Еврипид: „Роб е онзи, който не може да изрази собствената си мисъл.“ А кой би искал да бъде роб, освен на разума? И все пак прекалената любов към разума може да се окаже опасен капан, защото, както казва Хораций: „Дори мъдрецът е глупак, ако дири благочестие повече, отколкото е необходимо.“

Със срам си спомням тогавашната си ужасна бъбривост. Толкова бях неуверен в себе си, че изобщо не правех лични разсъждения, а само декламирах цитати. В това наподобявах мнозина съвременни софисти, които по липса на собствени възгледи редят несвързано цитати на прочути мислители и се смятат мъдри като тях. Едно е да прибегнеш до някой цитат, за да изразиш образно мисълта си, а друго е да цитираш само за да покажеш отличната си памет. На седемнадесет години бях от най-лошия тип софисти. Може би това ми спаси живота. Накрая отегчих Евсебий, а ние никога не се боим от тези, които ни досаждат: общо взето, може да се предвиди какво ще направи един скучен човек. А когато знаеш предварително какво ще каже или извърши някой, няма място за разочарование. Уверен съм, че с тази среща спасих живота си, без сам да съзнавам това.

— Ще сторим всичко възможно да уведомим божествения август за желанието, похвалното желание на високоблагородния Юлиан, да учи при някой философ в Атина. Засега трябва да продължаваш учението си тук. Бихме препоръчали също — той тактично замълча, като погледна небрежно заметнатата ми тога и пръстите ми, не много добре измити от мастилото — да изучиш дворцовите обноски и обичаи. Ще ти изпратим Евтерий. Въпреки че е арменец, той добре познава церемониала. Евтерий ще те занимава с тънкостите на дворцовия етикет два пъти, не, по-добре три пъти седмично.

Евсебий звънна с едно изящно сребърно звънче. На вратата се появи позната фигура — старият ми учител Мардоний. Не изглеждаше променен от деня, в който преди шест години ни каза сбогом пред двореца на владиката. Прегърнахме се сърдечно.

Евсебий ни гледаше благосклонно.

— Мардоний е дясната ми ръка. Той е началник на моята канцелария. Изтъкнат елинист, верен поданик и християнин с безупречна вяра. — Евсебий говореше, сякаш произнасяше надгробно слово. — Той ще те изпрати до вратите. Сега ще помоля да ме извиниш, благородни Юлиане, но имам заседание в консисторията.

Той стана. Разменихме си поздрави. Преди да се оттегли, той настоятелно ме подкани да му се обаждам по всяко време, когато пожелая.