Гор Видал - Юлиан

— Въпреки това ние ги превъзхождаме. Единствено…

— Единствено какво? — Салуций преглеждаше списъка на легионите, който беше на скута му. — Единствено?… — повторих аз.

Но в този момент пристигна един центурион и започна да ругае сарацините, които настоявали да преминат едновременно с конницата.

— … С тия техни диви коне!

Салуций го успокои и даде разпореждане, което задоволяваше и двете страни. В това време дойде един писар да ми съобщи, че императорът желаел да ме види. Като тръгвах, Салуций рече:

— Внимавай, Приск, не сме в безопасност.

Това бе много слабо казано, както се оказа впоследствие.

Вчера следобед преминах реката Абора. Като първожрец, принесох жертва на Зевс. Всички предзнаменования бяха добри с изключение на едно: конят ми едва не стъпка трупа на един началник на снабдяването, когото екзекутирали по заповед на преторианския префект. За щастие един от моите адютанти дръпна коня ми настрани, но така рязко, че едва не ме събори от седлото. След това изминахме около петнадесет мили до едно село, наречено Зайта, което на персийски означава маслина. Денят бе прохладен, настроението ни — повишено. Още от много далеч видяхме най-големия паметник на Зайта — високия кръгъл мавзолей на император Гордиан. В 242 година Гордиан провел успешен поход срещу персийците. Две години по-късно бил убит от собствените си войници, подбудени към бунт от един арабин на име Филип, който станал император за съвсем кратко време. Тъжна и типична история. Колко много императори са печелили големи победи и са спасявали империята само за да бъдат свалени от неподозирани съперници. Гордиан нанесъл съкрушително поражение на персийския цар при Ресайна и после бил убит от Филип. Вследствие на това пълната победа на римското оръжие била пропиляна от този страхлив арабин, който единствено желаел да ограби една империя, спечелена с кръв.

Останахме един час при гробницата, която е добре запазена, тъй като персийците тачат надгробните паметници, а странствуващите сарацини се боят от всякакви сгради. Направих жертвоприношение на духа на Гордиан и отправих молитва да не ме постига неговата съдба. Трябва да си набавя някоя негова биография. Почти нищо не знам за живота му освен, разбира се, това, че е бил приятел на Плотин. Според Максим духът на Гордиан все още витае в този край на света и иска отмъщение. Злочест дух!

Докато бяхме още при гробницата, Невита ме дръпна настрани. Беше смутен, защото войниците мислели, че сега за пръв път римляни навлизат в Персия.

— Те вярват, че… — той замахна с ръка, за да включи целия юг — тази страна е омагьосана.

Бяхме застанали в сянката на гробницата. Протегнах ръка и докоснах грубо издялания туф.

— Ето доказателство, че сме били в Персия и преди.

— Именно, августе. Те разправят, че този някогашен император бил убит от персийските демони, защото се осмелил да прекоси реката Абора. Казват, че светкавици го убили. Казват, че на нас ни е забранено да влизаме в Персия.

Изненадах се. Невита, който не се бои от никого, се плаши от демони. Започнах да му говоря, както учител говори на дете:

— Невита, преди сто и двадесет години Гордиан победил Великия цар в сражение. Сетне бил убит от собствените си войници. Персийците нямат нищо общо с неговата смърт. Те не са демони. Те са хора, а хората могат да бъдат победени, особено персийците. Много пъти досега сме ги побеждавали.

Невита понечи да попита: „Кога?“, но после се отказа. В края на краищата като римски консул от него се очаква да има някакви познания по римска история. А доколкото ми е известно, той никога не е чел каквато и да е книга, макар че, когато говорехме за похода, ми заяви съвсем сериозно, че изучавал живота на Александър. Попитах го коя биография чете и той каза: „Александър и злият магьосник“ — един популярен роман!

Успокоих Невита. Разправих му за победите на Лукул, Помпей и Вентидий, Траян, Вер и Север. Тези имена, изглежда, бе чувал и той видимо се успокои. Разбира се, не споменах нито дума за пораженията ни.

— Та кажи на войниците, че те се боят от персийците, защото Констанций се боеше от войната въобще.

— Ти им кажи, императоре — каза Невита. Той е единственият човек, който се обръща към мен с тази военна титла. — Тези неща са им неизвестни. А и много се говори, че ще настъпят лоши дни.

— Галилеяните ли говорят така?

— Не зная кой пуща тези слухове — рече той, като вдигна рамене. — По-добре ти да им държиш едно слово по история, както си знаеш.