Гор Видал - Юлиан

— Снощи, в най-потайна доба, призовах от глъбините на преизподнята самата Персефона, царицата на всички мъртви, и на сегашните мъртви, и на онези, които ще бъдат мъртви.

Светлината на лампата трепкаше. Сянката му играеше по стената и въпреки че нощта беше топла, аз треперех от студ.

— Запитах за онова, което не бива да се пита. Но тъй като това засягаше не мен, а теб, не тебе, а Рим, не Рим, а почитането на боговете, сметнах, че мога да задам този страшен въпрос, без да предизвикам гнева на Фуриите или да се заплета в мрежите на Фортуна.

Знаех въпроса. Чаках, Едва дишах от напрежение. Максим рисуваше символични знаци по земята, които да ни предпазят от злите сили, и шепнеше заклинания.

— Страшна царице на подземното царство — рекох аз, — кажи ми името на мястото, където твоят верен син Юлиан ще срещне смъртта си.

Максим неочаквано спря. Хвана се за гърлото, задави се, олюля се, но се задържа да не падне, като се опря на жезъла си. Нещо невидимо се бореше с него. Не се помръднах да му помогна, защото се боях да не разваля вълшебната сила на кръга, който той бе очертал около нас. Най-сетне той се освободи.

— Демони — прошепна той. — Но най-могъщата власт ни закриля. Щитът на Хермес… Персефона отвърна: „Когато всички люде скърбят и всички богове се радват на новия герой, който идва на Олимп, нашият любим син Юлиан ще умре във Фригия.“

Гласът му заглъхна, сякаш от изтощение. Стоях неподвижен, леден като смъртта, която ме чака във Фригия. След това Максим плесна с ръце и рече с делови тон:

— Но ние сме твърде далеч от Фригия, приятелю.

Едва-едва се засмях и въздъхнах с облекчение:

— Ако зависи от мен, втори път няма да стъпя там.

После му казах, че Созипатра ми беше предсказала същото. Той бе твърде изненадан — не знаеше за това.

— И така, сега разбираш защо не съм много разтревожен от писмото на Салустий. Персефона ни говори. Ти знаеш онова, което малцина са узнали: къде ще умреш.

— А часът на смъртта ми?

— За това не може да се пита. Би било предизвикателство към самата съдба. Но знаем, че до края на персийския поход ще бъдеш жив. Щом ще останеш жив, значи, ще завоюваш Персия.

— Както я завладя Александър! — Самоувереността ми се възвърна изведнъж. Не съм ли аз превъплъщение на Александър, който се е върнал да довърши великото си дело, да възвести на варварския Изток истините на Елада? Невъзможно е да не сполуча.

Приск:Ето Максим в стихията си. Това е още едно доказателство, че той и Созипатра са действували по общ план. Максим трябваше да стане актьор. Но всъщност той си беше актьор, а Юлиан негова предана публика.

Не си спомням друго от Цирцезиум, освен че един интендант бе наказан със смърт, защото корабите с жито, които трябваше да бъдат там на 4 април, не пристигнаха. Един час след като нещастникът бе умъртвен, корабите се зададоха. Беше неприятна история и Салуций, който бе наредил екзекуцията, безкрайно съжаляваше за прибързаността си.

Понеже се събудих рано, призори на следния ден отидох до брега на реката, където Салуций седеше на преторианското си кресло, докато войската непрекъснато се източваше по понтонния мост и навлизаше в Асирия (така се нарича тази част от Персия). Спомням си това прохладно утро, сякаш е било вчера. На изток небето бе бледорозово, Абора бе придошла мътна, по понтонния мост преминаваше конница, коне се плашеха и се дърпаха, войници ругаеха, тракаха брони и оръжия. Докъдето стигаше окото, войници чакаха реда си — броните им блеснали като звезди на първите лъчи на слънцето — и разговаряха с неестествено сподавени, дори уплашени гласове, тъй като от много години римска войска не бе нахлувала в земята на Великия цар.

Седях на сгъваемо столче до Салуций, при когото непрестанно идваха помощниците му: „Може ли тертиацкият легион да мине преди викторския легион, който не бил още готов да тръгне? В какъв ред да се движат обсадните машини? След конницата ли да минат сарацините или след пехотата?“ Салуций търпеливо поддържаше реда. Щом останеше свободен, ние продължавахме разговора си. Попитах го направо какво мисли за похода. Той сви рамене.

— Във военно отношение няма защо да се боим от персийците. — После посочи легионите около нас. — Това е най-добрата войска на света, а императорът ни е най-способният пълководец. Ще ги разбием във всички сражения.

— Но те избягват сраженията. И това е тяхна територия. Те умеят да извършват внезапни набези и да тормозят противника си непрекъснато.