Една седмица по-късно ми съобщиха, че вуйчо ми умрял, както си спял в леглото. Тази вест ме натъжи, но не ме изненада. Галилеяните веднага заявиха, че бил сразен от Назарянина, защото преместил мощите на техния светец от една костница в друга. Но той всъщност страдаше от болестта си доста години преди това. Дори беше учудващо, че живя толкова дълго, като се има предвид колко сериозна бе болестта му. Единствено мога да си го обясня с благосклонността на Асклепий.
Бях привързан към вуйчо си. Беше добър и верен магистрат, последната човешка връзка с родителите ми. Единственият му недостатък беше толкова често срещаното сребролюбие. Ненаситен беше за пари. Впрочем последната ни среща бе помрачена от една кавга за имението във Витиния, което баба ми ми беше завещала. Страшно се разсърди, че го бях подарил на един приятел философ, въпреки че земята не струваше дори колкото една от златните вази в столовата му. Аз като че ли нямам този порок — никога не съм бил алчен. Не желая да притежавам нищо. Не, всъщност алчен съм за книги. Искам да ги притежавам. Струва ми се, че съм готов да извърша престъпление, за да си доставя някоя книга. Но иначе ми е чужда тази особена страст, която, изглежда, се явява у повечето хора, дори у философи.
Приск:Намек за нашия приятел Максим. По това време той закупуваше недвижими имущества в Антиохия с парите, които беше събрал от продажбата на титли и длъжности. Като си спомня онези дни, проклинам се, че не си оплетох кошницата. За разлика от Юлиан аз съм твърде алчен, но съм и много горд, за да моля някого за нещо. Стеснително ми е да приемам подаръци. А, от друга страна, бих могъл да открадна, ако зная, че няма да ме хванат.
Юлиановият вуйчо беше приятен човек, макар че се престараваше като магистрат. Веднъж ми разказа, че сестра му Базилина, майката на Юлиан, била изключително амбициозна жена. Когато била бременна с Юлиан, той я попитал какъв иска да стане синът й. Тя отвърнала: „Моят син може да бъде само император. Той трябва да стане император.“
Юлиан описваше майка си (по това, което беше чувал за нея) като съвършено руса. Тя действително била руса. Според брат й била албинос. Веднъж имах любов с едно момиче албинос в Константинопол. Очите й бяха червени като на животно. Космите й бяха съвсем бели, дори и по срамните части. Струва ми се, че се казваше Елена.
Либаний:Колко интересно!
Юлиан Август
На 1 януари 363 година станах консул за четвърти път съвместно със Салустий. Естествено имаше доста силно недоволство, тъй като Салустий не беше сенатор. Но аз пренебрегнах обичая. Салустий е дясната ми ръка в Галия. Назначих Руфин Арадий за комит на Изтока; извърших назначения и на други длъжности, предимно на Запад. Вече бях готов за персийския поход и само изчаквах благоприятно време.
През януарските календи отидох в храма на Гения на Рим, за да извърша жертвоприношение. Повечето от жреците на града и магистратите се бяха събрали на стъпалата пред храма. Когато привършвах обреда, случайно погледнах нагоре и видях как един от жреците се изтърколи по стъпалата; впоследствие разбрах, че беше паднал най-старият жрец, и то от най-високото стъпало. Получил беше удар.
До вечерта цялата Антиохия научи за случката и я изтълкува като поличба: най-старият жрец (тоест този, който стои най-високо в държавата) е покосен от смъртта и пада от най-горното стъпало (тоест от престола). Хората решиха, че дните ми са преброени. Но аз тълкувам предзнаменованието другояче: мъртвият жрец беше на най-високото стъпало. Най-висок пост у нас заема консулът, а консули има двама. Починалия беше най-възрастен измежду жреците. Салустий е много по-възрастен от мене. Така че ако някой от нас трябва да умре, по-скоро ще бъде Салустий, а не аз. Разбира се, цялата история може би няма никакво значение. Изглежда, че трябва да слушам Приск, който не вярва на знамения.
Приск:Разбира се, че не вярвам. Уверен съм, че ако боговете (които вероятно не съществуват) желаят да ни кажат нещо, ще изберат по-добър пратеник от черния дроб на някой бик или смъртта на един жрец по време на религиозна церемония. Но що се касаеше за поличби, Юлиан беше направо луд. От друга страна, макар че не вярвам на тези знамения, аз бях поразен от броя на нещастията, за които се съобщи по онова време. Между тях бяха: второто земетресение в Никомедия; пожарът в юдейския храм; пожарът в храма на Аполон. И като че ли не стигаха тези лоши предвещания, Юлиан взе, та изпрати да се допитат до Сибилинските книги. А те, както всекиму е известно, са торба с късмети: стари пословици и безсмислени епитети, голяма част от тях съчинени в моменти на опасност. Но независимо от това дали са измама или не, те недвусмислено дадоха един съвет: тази година не напущай пределите на империята. Не го чух да дава някакво друго тълкуване на това послание. Сам не зная защо отбелязвам всичко това. Не вярвам в такива неща, но важното е, че Юлиан вярваше, и затова те бяха от значение. Верни или не, тези предзнаменования определяха действията му.
Читать дальше