Гор Видал - Юлиан

— В такъв случай защо изменяте Мойсеевия закон за ваше собствено удобство? По хиляди начини сте извратили не само закона на Мойсей, но и учението на Назарянина и сте почнали да вършите това още от времето, когато богохулникът Павел от Тарс заяви: „Христос е завършекът на Мойсеевия закон!“ Вие не сте нито юдеи, нито галилеяни, а безпринципни хора.

Тогава бурята избухна. Владиците скочиха на крака и закрещяха разни цитати от светото си писание, хули, обиди и заплахи. За миг помислих, че ще ме нападнат, както седях на трона, но макар и побеснели, те не си бяха съвсем загубили ума. Станах и се отправих към задната врата; владиците вече не ми обръщаха внимание, тъй като се ругаеха един друг.

Тъкмо щях да изляза от залата, когато старият владика, който преди малко бе спорил с мен, неочаквано препречи пътя ми. Това беше Марис от Халкедон. Никога не бях виждал такава омраза, изписана на човешко лице.

— Проклет да си! — Едва не ме заплю в лицето. Схоларианският трибун извади меча си, но му дадох знак да стои настрана.

— От теб може би, но не и от бога — отвърнах аз смирено, сякаш бях галилеянин.

— Отстъпник! — ми извика той в лицето.

— Не аз, а вие сте отстъпници. Аз почитам боговете, както хората са ги почитали, откакто свят светува. Вие изневерихте не само на философията, но и на бога.

— Ще гориш в пъкъла!

— Внимавай, старче, тебе те заплашва такава опасност. Всички вас. Да не смятате, че понеже са минали няколко поколения от смъртта на Назарянина, това време представлява нещо повече от един миг във вечността? Миналото не е престанало да съществува просто защото не го признавате. Вие почитате злото. Вие сте избрали разединението, жестокостта, суеверието. Аз съм решил да изрежа този болезнен израстък, да укрепя държавата… А сега, приятелю, отмести се да мина.

Той не отстъпи встрани, а застана точно на пътя ми. Внезапно трибунът каза:

— Той е сляп, августе.

Старецът кимна.

— И се радвам, че не мога да те видя, отстъпнико.

— Трябва да се помолиш на Назарянина да ти върне зрението. Ако те обича, ще го стори, без много да се затрудни.

С тези думи го заобиколих, но докато минавах покрай него, той изсъска, както правят старите жени, когато си мислят, че наоколо им броди зъл дух. Той се прекръсти, а аз отвърнах на неговия жест, като направих с ръка знак, който предпазва от уроки: но за жалост той не можеше да го види.

Тази година пролетта дойде рано. Бях изпълнен с някаква радостна възбуда и свърших доста работа. Редовно ходех в сената. От времето на Октавиан бях първият император, който се държеше просто като член на сената, а не като господар и владетел. Приск смята, че моето участие в разискванията ги ядосва; може би е прав, но дори да е така, добре е да се възстановява древното значение на институциите.

Прокарах множество реформи. Отстраних всички галилеяни от схоларианската стража. Обявих, че никой галилеянин не може да бъде управител на провинция. Това предизвика доста силно негодувание. Но аз съм прав. Едва ли може да се очаква от управител, който съчувствува на галилеяните, да прилага едиктите ми, особено онези, които се отнасят до възстановяването на храмовете. Неколцина сенатори подеха спор с мен: щом проповядвам веротърпимост към всички религии, защо преследвам онези магистрати, които са християни? В отговора ми, по очевидни причини, имаше повече софистика, отколкото искреност.

— Съгласни ли са сенаторите, че един управител трябва да следи за изпълнението на законите на държавата? — Съгласиха се. — Не съществуват ли известни престъпления, например измяна, за които се налага смъртно наказание? — Отново се съгласиха. — Съгласни ли сте, че никой не може да бъде истински управител, ако няма правото да осъди виновните на смърт? — Няколко души разбраха накъде клоня. — Е, добре, как може един галилеянин да бъде управител, когато Назарянинът изрично забранява да се отнема животът на друг човек, както може да се прочете в Матей, глава XXVI, стих 52, а също така и у Йоан?

Винаги трябва да използуваме собствените им оръжия срещу тях, както те използуват нашите срещу нас.

Премахнах кръста от всички военни и граждански емблеми, както и от монетите, които се секат сега, като вместо него поставих образите на боговете. Подобно на Сократ се обръщах към всички с „приятелю“. Най-сетне поех пряко командуването на войската. Разбира се, императорът е винаги върховен военачалник, но ако не е опитен пълководец, той не може да бъде повече от свещен символ или знаме, докато действителното военно ръководство се предоставя на стратезите. Овладях здраво войската, като се опирах на военачалниците, които доведох от Галия — особено Невита, Дагалайф и Йовин. От старата войска на Изток задържах Виктор, Аринтей и братовчед ми Прокопий.