Гор Видал - Юлиан

Най-сетне изревах като бика на Митра:

— Франки и германци ме слушаха, когато им говорех!

Тези думи имаха успокояващо въздействие: спомниха си къде се намират.

След това им заговорих съвсем благо. Извиних им се, загдето се бях изразил така грубо. Речта ми бе остра, рекох, само защото уважавам думите на Назарянина, както и строгия закон на юдеите, който той, като юдей се е стремял да възвеличи. Това предизвика тих, но кротък ропот. След това им заявих, че съм готов да отредя на Назарянина място между Изида и Дионис, но никой, който поне малко почита единния създател на вселената, не може да приеме, че този проницателен чудотворец е бил самият творец. Преди да успеят да забръщолевят, продължих бързо и гръмогласно:

— Но съм готов да го приема като превъплъщение на единния бог, като лечител, доста подобен на Асклепий, и съм готов да го почитам в това му качество.

После повторих едикта си от 4 февруари. В империята ще се установи веротърпимост. Галилеяните могат да правят каквото желаят помежду си, но им се забранява да се преследват взаимно, още по-малко да преследват елинистите. Препоръчах им да бъдат по-малко алчни за имоти. Признах, че им създавам затруднения, като настоявам да възвърнат имотите на храмовете, но им изтъкнах, че те ни бяха причинили твърде големи щети, когато ни ги отнеха. Споменах, че ако се отнасят с по-малко презрение към нашите древни митове — например, че Хронос е изял собствените си деца, — и ние бихме могли да бъдем по-малко строги в подигравките си към тройния им бог и неговото непорочно зачатие.

— В края на краищата, като образовани хора, ние би трябвало да съзнаваме, че митовете винаги означават нещо друго. Те са играчки за деца, на които им покарват зъби. Възрастният знае, че играчката конче не е истински кон и че тя просто подсказва на детето представата за кон. Когато се молим пред статуята на Зевс, въпреки че той се намира в статуята, както и във всичко друго, самата статуя не е богът, а само негово олицетворение. Ние, като колеги жреци, можем да бъдем откровени помежду си по тези въпроси и да ги разглеждаме като възрастни хора. От вас искам да поддържате ред в градовете. В противен случай ще взема наказателни мерки срещу вас. Но няма защо да се боите от мен в качеството ми на върховен жрец, ако се държите порядъчно и се подчинявате на законите и водите споровете си, без да прибягвате, както в миналото, към палежи и убийства. Ако само проповядвате словото на Назарянина, ще можем да съжителствуваме, но, разбира се, за вас то не е достатъчно. Вие ежедневно прибавяте нови неща. Постоянно отгризвате по нещо от елинската религия. Присвоявате си празниците и обредите ни, и то в името на един юдей, който не е имал и представа за всичко това. Ограбвате ни и ни отричате, като привеждате думите на онзи дързък кипърчанин, който заявил, че няма спасение извън вашата вяра. Нима трябва да вярваме, че поколения и поколения хора, измежду тях Платон и Омир, са погубили душите си само защото не са почитали един юдей, за когото се казва, че бил бог, един човек, който не е бил роден, когато светът е бил създаден? Искате да вярваме, че единният бог е не само „ревнив“ по думите на юдеите, но и зъл? Струва ми се, че човек трябва да се заблуждава прекомерно много, за да вярва тези неща. Но аз не съм ви свикал тук, за да ви критикувам, а само да искам от вас да поддържате реда и никога да не забравяте, че величието на света е дар на други богове и на друга, по-дълбока философия, която отразява многообразието в природата.

Един престарял владика се изправи на крака. Облечен бе просто, по-скоро като отшелник, отколкото като висш духовник.

— Има само един бог. Само един, откакто съществува светът.

— Съгласен съм. Но той може да се явява в какъвто образ желае, тъй като е всемогъщ.

— Единният бог може да има само един образ. — Гласът му бе тънък, но твърд.

— За този ли единен бог се говори в Книгата на юдеите?

— За него, августе, и той е вечно един и същ.

— А Мойсей не заявява ли във Второзаконието: „Няма да добавяте към словото ми, нито ще отнемате от него“? Не предупреждава ли, че ще прокълне оногова, който се отклони от закона, даден от бога?

Замълчаха. Владиците бяха обиграни хора и много добре разбираха, че им готвя някаква клопка, но нямаше как да се отрекат от собствената си свещена книга, защото в тази си част тя е недвусмислена.

— Всичко, което ти казваш, че Мойсей е казал, е не само вярно, но и вечно.

Аз щракнах капана: