Гор Видал - Юлиан

През декември спокойствието в нашия двор бе нарушено от новината, че пиктите и скотите, обитаващи Северна Британия, заплашвали границата. Нашият управител молеше да му пратим подкрепления. Бях в недоумение какво да правя. И без това имах твърде малко войски, а знаех, че надеждата да запазя и тях бе слаба, защото навсякъде се мълвеше, че цезарят на Галия щял да бъде лишен от войските си, щом Констанций тръгне на поход срещу Персия. Стопански Британия беше от голямо значение за нас, тъй като толкова много галски стопанства бяха опустошени от германците, че за изхранване на населението бяхме принудени нея година да разчитаме на жито, докарано от Британия.

Свиках съвет и решихме Лупицин да замине незабавно за Британия. Той беше добър пълководец, макар често да се питаме дали е по-алчен, отколкото жесток или по-жесток, отколкото алчен.

В същия ден, когато Лупицин пристигна в Британия, в Лутеция пристигна държавният секретар, трибунът Деценций, с голяма свита правници и данъчни чиновници. Преди да дойде при мен, той бе прекарал няколко дена във Виенна при Флоренций. Засегнах се, защото е редно първо да се отдава почит на цезаря.

Деценций бе напълно изтощен, когато пристигна. Затова му разреших да седне, докато ми четеше писмото на императора. Тонът на писмото беше приятелски, но исканията на Констанций бяха категорични. Трябваше да му пратя ерулския, батавийския, келтския и петулантския легион — най-добрите, с които разполагах, — както и по триста души от всеки от останалите легиони. Нареждането бе те да тръгнат незабавно за Антиохия, за да стигнат навреме за пролетната офанзива срещу Персия.

Когато Деценций свърши, казах колкото се може по-спокойно:

— Той иска малко повече от половината ми войска.

— Да, цезарю. Войната в Персия ще бъде трудна, може би решаваща.

— А обмислил ли е императорът какво въздействие ще има това върху германците? Войската ми и без това е доста малка. Ако ми оставят по-малко от дванадесет хиляди войници — и то най-лошите, — германските племена непременно пак ще се надигнат.

— Но от твоите доклади августът е останал с впечатлението, че германските племена по границите на Галия са укротени за едно поколение вследствие на големите ти победи.

Питах се дали Деценций в момента се сети да каже това, или Констанций му бе дал нареждане да ме клъцне леко.

— Никоя провинция няма напълно осигурени граници. Докато има и един жив германец, за нас съществува опасност.

— Но тази опасност не е непосредствена , цезарю. Ще се съгласиш, че е така, нали?

— Не, трибуне, няма да се съглася. Освен това точно сега има сериозни вълнения в Британия.

— Винаги има вълнения някъде, цезарю. Въпреки това августът смята, че за войната срещу Персия трябва да има със себе си най-добрите от своите войски. Той е на мнение…

— Знае ли той за тържественото обещание, което дадох на галските войници, че няма да се бият извън страната си?

— Твоето обещание пред тях се отменя от клетвата, която са положили пред императора. — Тези думи бяха произнесени с тон, който показваше, че той се придържа само към закона.

— Това е така, но трябва да те предупредя, трибуне, че е твърде вероятно да има бунтове.

Той впери поглед в мен. Знаех какво си мисли. Дали този уж нечестолюбив цезар сега няма да използува сгодния случай, за да вдигне бунт и да заграби западните провинции? Придворните никога не вземат уверенията за чиста монета. Думите ми, че не е изключено войските да се разбунтуват, той изтълкува като закана: ако бъда предизвикан, ще ги подтикна към бунт.

— Аз съм верен на Констанций — рекох предпазливо. — Ще изпълня това, което ми заповядва. Само те предупреждавам, че може да има размирици. При това трябва да чакаме поне един месец, преди да можем да пратим войски на изток.

— Августът каза да се пратят незабавно — поде Деценций.

Аз го прекъснах:

— Трибуне, в този момент, когато ние седим тук и разговаряме, легионите, които той иска, пътуват по море за Британия.

Разказах му за Лупицин и сетне, за да докажа своята добросъвестност, му разреших да остане и да слуша, докато диктувах писмо до Лупицин, в което му заповядвах да се върне обратно. Като свърших тази работа, пратих Деценций при Синтула и дадох нареждане да изпълнят всичко, което трибунът им заповяда. До края на седмицата някои от най-добрите ми войници заминаха за Антиохия. Хитрият Деценций трябва да им е обещал парични награди, защото тръгнаха в по-добро настроение, отколкото очаквах.