Гор Видал - Юлиан

Бях зает по цял ден. Раздавах правосъдие или както се изразяват някои, просто прилагах законите, тъй като истинското правосъдие не може да бъде дело на човек. Всеки ден разисквах с различни чиновници от провинцията върху административни въпроси и всеки месец лично изплащах заплатите на висшите чиновници. Това е стар обичай, чийто произход отдавна се каня да проуча. Допускам, че може да се проследи до времето на ранната република. Между хората, на които лично плащах заплати, бяха и тайните агенти. Макар и да ми бяха противни — знаех, че главното им занимание в Лутеция беше да ме следят и да докладват в Медиоланум, — обикновено прикривах своята неприязън. Освен при един случай.

Седях пред една маса, покрита с кожи. Пред мен имаше различни купчинки злато. Когато дойде ред да дам заплатата на главния агент Гауденций, той протегна ръка и сам си взе златото, без да чака да му го подам. Дори колегите му се сепнаха от този груб жест.

— Ето, сами виждате — казах аз, — агентите не приемат, а грабят. — Често цитираха тези мои думи.

Вечерите прекарвах първо в работа, после дремвах малко и късно вечерта — това бе най-приятното време — разговарях с приятели за философия и литература. Всички се чудеха как мога толкова бързо да заспивам и да се събуждам точно когато поискам. Сам не зная как става това, но винаги съм могъл да го правя. Кажа ли си, че искам да се събудя през първия час на нощта, непременно ще се събудя на минутата. Смятам, че дължа тази способност на Хермес. Но Орибазий смята, че се дължи на някаква особеност на мозъка ми, и затова иска да го разгледа, когато умра!

Салуст имаше забележителни исторически познания; той ме запозна в подробности както с историята на Рим, така и с историята на чужди страни. Особено подробно изучавахме епохата на Диоклециан, защото именно той обнови империята през миналия век и неговите реформи са в сила и днес.

Често спорехме по неговия декрет, който забранява човек да променя занятието си и задължава децата му, когато пораснат, да упражняват същото занятие: синът на земеделеца трябва да си остане земеделец, синът на кърпача — кърпач; за тези, които променят съсловието си, предвижда тежко наказание. Салуст беше съгласен с Диоклециан, че този закон е необходим за укрепването на обществото. В далечното минало хората се местели от град на град, като живеели от подаяния или чрез престъпления. Вследствие на това производството на стоки било недостатъчно. Диоклециан не само укрепил производството, но дори направил опит да установи цените на храните и на някои основни стоки. За жалост този му опит бил несполучлив. Преди няколко месеца и аз самият се опитах да определя цената на житото в Антиохия и макар да не успях, смятам, че след време ще мога да прокарам подобна мярка.

Приск беше на мнение, че Диоклециановият закон би трябвало да бъде по-гъвкав: на хората трябвало да се разрешава да променят занаята си, ако проявят съответни способности. Но кой ще прецени способностите им? На този въпрос той не можа да отговори. Орибазий предложи съдът да разпраща комисии в главните градове, които да изпитват младежите, за да се установи кои от тях проявяват способности. Аз изтъкнах, че това ще даде възможност да се вземат огромни подкупи: да не говорим за невъзможността да се преценят правилно хиляди хора. Лично аз смятам, че в долните съсловия се срещат способни хора, и вярвам, че ако способностите са достатъчно големи, те все някак си ще бъдат открити и използувани. На първо място във войската. Ако синът на някой земевладелец е честолюбив, той може да влезе във войската, която е най-демократичният от всички институти — в гръцкия смисъл на думата: всеки може да се издигне, колкото и скромен да е произходът му. На това Приск възрази, че не всеки способен човек има склонност към военното изкуство. Принуден бях да се съглася, че действително там не е място за човек, който например има данни да се занимава с литература или право. Салуст обаче веднага изтъкна, че правните школи в Беритос 31 31 Днешният Бейрут. — Б.пр. и Константинопол били претъпкани, а за администрацията има повече „способни“ кандидати, отколкото свободни места. Имаме също и предостатъчно адвокати.

Приск смята, че грамотността би трябвало да бъде широко разпространена; Салуст е на противно мнение, защото, ако хора от скромен произход добият знания, те ще се чувствуват недоволни от положението си. Аз се колебая. Едно повърхностно образование би било по-лошо от никакво образование: то би значело да се насърчават завистта и безделието. Едно цялостно образование би отворило очите на хората и би им дало възможност да разберат естеството на човешкото съществуване; а ние всички сме братя, както ни напомня Епиктет. Още нямам установено мнение по този въпрос. Всичко става двойно по-трудно поради езика. За да получи някой сериозно образование, е необходимо да научи гръцки. А в град като Антиохия, който минава за елински, по-малко от половината от населението знае гръцки; останалите хора говорят някои от семитските езици. Същото важи за Александрия и за азиатските градове. Въпросът за латинския език още повече усложнява работата. Правният и военният език е латински, а езикът на литературата и администрацията е гръцки. От това следва, че всеки образован човек трябва да знае и двата езика. А ако се касае, да речем, за сина на някой шивач, сириец от Антиохия, той ще трябва да си служи с три езика. По-голямата част от времето би отишло само в изучаване на езици. Зная това, защото, макар че дълго съм учил латински, едва го чета. Вярно, говоря с лекота военния жаргон, но той има твърде малко общо с Цицерон, когото чета в гръцки превод! Ето какво разисквахме помежду си през цялата зима и една чудна пролет, която обсипа бреговете на Секвана с цветя и ни напомни наяве за неща, които Елевзин ни показва в тайнствата си.