Марина Фиорато: Дъщерята на Сиена

Още един мощен рев и надпреварата, провеждаща се далече от нея, приключи за още една година. И като че ли именно този рев го накара да се появи — Пиа видя на хоризонта да се материализира един конник, яздещ бързо и надалече, към Сиена и нейните обятия. Тя излезе от сянката и застана под светлината. За последните метри той скочи от коня и се втурна към нея, приемайки я в обятията си. И после те се прегърнаха под залязващото слънце. И четиримата.

Мъжът, жената и близнаците вътре в нея.

След продължително и стабилно управление на Сиена Виоланте де Медичи се оттегля в Палацо Мадама в Рим, където се радва на мирни и спокойни старини. Нейната серия от прокламации за провеждането на игрите Палио се спазват и до днес и са се превърнали в гръбнака на правилата, които ръководят ежегодните конни надбягвания през юли и август.

Джан Гастоне де Медичи се връща във Флоренция и скоро след това умира. Надгробният му камък гласи: Sic transit gloria mundi — „Така минава световната слава“.

Сестра му Анна Мария Луиза, Последният Медичи, включва в завещанието си клауза всички велики платна и скулптури на Флоренция да си останат във Флоренция. Днес тя се слави като херцогинята, която спасява за поколенията най-великото наследство на Медичите.

Франческо Мария Конти бяга в Рим, за да потърси убежище при братовчед си, папата, след което предлага услугите си на Джеймс Франсис Едуард Стюарт — старият претендент за трона на Англия. Така Конти се замесва в поредния неуспешен държавен преврат.

Херцогът на Бурбон става наследник на Джан Гастоне на трона на великото херцогство Тоскана благодарение на едно постановление. Така, след всички изпитания и борби за наследството на Медичите, наследникът е избран, както отбелязва и самият Джан Гастоне, „благодарение на една приумица на перото“.

През 2009 — годината, в която бе писана тази книга, Палио дел Асунта на 16 август бе спечелено от Чивета — контрада на Кукумявката, на Пиа от рода Толомей.

За мен бе изключително удоволствие при подготовката на тази книга да навляза в света на конете и да разговарям с онези, които ги яздят, притежават или просто обичат.

На първо място са моята сестра Вероника и съпругът й Ричард Браун (прототипът на Рикардо Бруни), които са собственици на много състезателни коне и ми бяха изключително полезни със знанията си за света на конните надбягвания. По същата причина благодаря и на Марк Кършоу, който е запознат с всички тънкости на състезателните коне на Нюбъри и Сандаун. Бих искала също така да благодаря и на опитната ездачка и моя приятелка Ейми Шорт за това, че изчете ръкописа ми за грешки във връзка с конете, както и на баща й, треньор и специалист по развъждане на коне Джо Макелрой, задето ме насочи към подходящите места за моето проучване. Благодарна съм също така и на Дан Ричардс от Кралските войски в Сейнт Джонс Ууд, задето ми осигури достъп до техните казарми и конюшни и ми даде безценна информация за живота на армейските коне. Благодаря много и на ковачите на тези войски, които бяха така любезни да ми позволят да наблюдавам изработването на подкова. Имах щастието да посетя и фермата за отглеждане на липицанери в Липица, която през 2010 година празнува своята 430-та годишнина. Там имах невероятната привилегия да видя как тези великолепни коне изпълняват невиждано шоу. Благодаря и на покойния ми дядо Уилям Доналд Хогарт, който събуди у мен любов към конете, като ми позволи да гледам надбягванията и правеше залози от мое име на нашия национален празник!

В останалите области, споменати в тази книга, благодаря на Хейли Нибауер, филмов специалист по костюмите, която ми оказа невероятна помощ по въпросите за корсетите, костюмите за езда и останалите елементи от облеклото, които е трябвало да търпят горките дъщери на Сиена през XVIII век, както и на стилиста и гримьора Лорейн Хил, която ме образова по въпросите за перуките и първите бои за коса.

За мое голямо щастие проучванията ми ме отведоха до Сиена, затова бих искала да благодаря както на общината на Сиена, така и на отделните контради , които бяха изключително гостоприемни и ми помогнаха невероятно много — както лично на мен по време на моите гостувания там, така и чрез невероятните си архиви и свързаните с тях уебсайтове, които са истински златни мини от информация. Моите искрени извинения към квартала на Орела, които никога не са имали толкова зла фамилия като фамилията Капримулго, която да очерни историята им, както и моите извинения към истинските победители в игрите Палио от 1723 година, на които се наложи да преминат на второ място за целите на моя сюжет.