Марина Фиорато: Дъщерята на Сиена

Виоланте усети върху себе си леко изненадания поглед на Анна Мария Луиза, но въпреки това продължи:

— Точка втора: всеки квартал депозира сума, която се дава на собствениците на конете. Точка трета: жокеите трябва да използват само обикновени камшици за езда и да се подреждат на стартовата линия едва след залпа на оръдието. Точка четвърта: никой човек от земята няма правото да удря или да дразни конете на стартовата линия. Точка пета: никой не трябва да помага на паднал жокей да се качи обратно на коня си.

На това място тя се обърна леко към скрития в сенките Рикардо и му кимна незабележимо с глава: върви !

— Точка шеста: първият кон, който направи три пълни обиколки и стигне до съдиите, е победител. Точка седем: знамето на Палио се дава на официалните представители на квартала победител.

И така Виоланте продължи да чете новите правила за Палио — правила, които щяха да надживеят и нея, и Рикардо, и да бъдат спазвани столетия наред.

А зад нея, в сенките, Рикардо Бруни започна да разкопчава редингота си. Остави го внимателно на близкия стол и се измъкна безшумно по стълбите. Никой не се опита да спре последния Медичи, докато излизаше сред народа. Сега той беше просто човек, обикновен човек, син на Сиена, а народът на площада бе твърде зает да следи думите на херцогинята си, за да забележи, че едно момиче, просто момиче, дъщеря на Сиена, се втурна да го посрещне и се хвърли в обятията му.

— Благодаря ти!

Бе настъпил нов красив ден, свеж, златист и пълен с обещания. Във въздуха се носеше ухание на промяна и невинност. Виоланте се намираше в църквата „Сан Франческо“ в квартала на Жирафа, молейки се пред иконата на Мадоната. Този път тя нямаше нужда да се промъква незабележимо по улиците на квартала, защото вече беше приветствана с добре дошла навсякъде, където отидеше — гражданите на Сиена най-сетне си бяха дали сметка какъв голям късмет имат с тази управителка. Прислугата на Джан Гастоне в момента събираше багажа му — той щеше да се върне във Флоренция, за да се възкачи още днес на трона на херцогството. Но Виоланте не смяташе, че той ще управлява много дълго, защото вече бе разбито не само здравето му, но и сърцето му.

И сега, коленичила на студените плочи пред свещената майка, кърмеща своето дете, тя имаше много, за което да й благодари. Мадоната я съзерцаваше мило с бадемовите си очи и с почти същите чувства. Тя знаеше за какво Виоланте й е най-много благодарна — за сина си.

— Благодаря ти!

Беше пладне и както им беше уговорката, Пиа, Рикардо и Виоланте се срещнаха при портата Камолия. Стояха на същото място, където бяха паднали изсъхналите кокали на мъртвото магаре, за да бъдат обрани щателно от градските песове. Пиа и Рикардо, преплетени един около друг като бръшлян, стояха в сянката на портата, от която се бе строполило магарето.

Пиа заставаше лице в лице с херцогинята за първи път и определено хареса онова, което видя. Усмихна й се и допълни:

— Ти ни върна живота!

— В такъв случай ви задължавам да го прекарате заедно, скъпа моя!

— В безопасност ли сме? — попита Рикардо.

Без да си прави труда да се озърта, херцогинята отговори:

— Никой друг не знае истинската ти самоличност, освен нас тримата и баща ти, а за него съм повече от сигурна, че ще си мълчи.

Пиа знаеше, че това е самата истина. Вчера, когато Рикардо се бе отказал от рожденото си право и бе слязъл обратно при тях на площада, тя се бе откъснала по едно време от него, за да го заведе при баща му. Доменико бе дарил сина си с прегръдка, която беше по-силна и по-продължителна дори от прегръдката на влюбените. Пиа бе видяла как Рикардо затваря очи и се привежда към баща си и коленете му едва не се подкосяват от тежестта на любовта, която чувстваше към този човек — този мъж, който не беше негова плът и кръв, но който значеше за него нещо много повече от това.

— Ами пфалцграфинята? — обади се Пиа.

Интелигентността й зарадва херцогинята дори повече от красотата й, затова тя пак й се усмихна и отговори:

— Аз не й бях съобщила за точния характер на прокламацията, която ще направя. Просто й бях казала, че ще направя съобщение, касаещо бъдещето на града, и я бях попитала дали ще се съгласи да подкрепи мен и законите на Тоскана, независимо от последиците. Тя отговори, че когато става въпрос за правото, закона и Тоскана, винаги мога да разчитам на нея. Някой ден от нея ще излезе добра велика херцогиня. И оттогава нататък и Сиена, и Флоренция ще бъдат управлявани от жени.