Марина Фиорато: Дъщерята на Сиена

Тя трепереше, но не от страх, че Рикардо няма да дойде. Той бе пристигнал в двореца още в осем сутринта и бе прекарал цялата сутрин със слугите, които го изкъпаха и избръснаха, и с шивачите, които му приготвиха подходящи дрехи. И когато го видя — облечен и готов, висок и безупречен в зелен кадифен редингот, херцогинята разбра, че трансформацията му от Рикардо Бруни в Козимо Фердинандо де Медичи IV е пълна.

Моментът настъпи. И ето че тя отново беше на балкона. Вляво от нея, на канапето, пак седеше Джан Гастоне, повтарящ непрекъснато, като сатанинска литания, името на Дами. Вдясно от нея, седнала колкото е възможно по-далече от омразния си брат, беше Анна Мария Луиза де Медичи — висока, с патрициански черти, величествена в синята си рокля. А зад тях, в сенките, новият велик херцог на Тоскана се бе облегнал на рамката на вратата и се оглеждаше, както подозираше майка му, за Пиа Толомей.

Виоланте прочисти гърлото си.

— Добри хора на Сиена! — започна високо, изчаквайки утихването на тълпата. — Имам да ви кажа нещо от изключителна важност! И то е следното.

Нещо блесна в лицето й. Тя вдигна ръка, за да заслони очи, и замълча. Насочи поглед надолу и в някаква странна игра на светлината един слънчев лъч попадна точно върху златната монета на Пиа, прониза въздуха и се отрази право в очите на херцогинята.

Пиа от рода Толомей размишляваше върху коварната ирония на това да получиш каквото искаш.

Нело беше мъртъв и тя беше свободна. Преследван от кредиторите си, Фаустино вече нямаше никакъв интерес към снаха си. Нейният собствен баща Салваторе, борещ се със сходни проблеми, очевидно бе заел същата позиция. И така, в деня на прокламацията на Виоланте Беатрикс де Медичи, Пиа Толомей се оказа насред групата жители на квартала на Кулата, все още неизтрезняли от радостните пиршества по случай победата в Палио, хванала под ръка Доменико Бруни. От хванатите им ръце не ставаше много ясно дали старецът крепеше момичето, или момичето крепеше стареца.

Пиа напрегна очи, търсейки Рикардо назад, в сянката на балкона, защото знаеше, че е там. Запита се дали той я вижда и за всеки случай завъртя медальона си така, че да улови слънцето.

Виоланте сведе очи към Пиа, застанала до бащата на Рикардо — Доменико. И двамата стояха безмълвни и бледи, лицата и на двамата представляваха олицетворение на болката и разрухата. Обърна се към Рикардо и забеляза по неговото благородно лице същото чувство на пълна загуба. А вляво от нея — Джан Гастоне, огромен, жалък, съсипан от величието.

Съсипан от величието .

Но защо трябва да иска подобен живот за сина си? Защо трябва да му налага императива на неговото наследство за сметка на личното му щастие и това на Пиа? А Доменико Бруни, този беден добряк, какво беше неговото престъпление — че е отгледал едно сираче с много обич и всеотдайност ли? Тя, която вече бе изгубила веднъж син, би ли могла да стовари отгоре му тази най-злощастна от всички съдби по света? Би ли могла да качи Рикардо насилствено на трона, а оттам да го принуди да приеме брак, който той не желае? Толкова много членове на династията Медичи бяха нещастни заради браковете си без любов — Анна Мария Луиза, Джан Гастоне, самата тя и Фердинандо. А Джан Гастоне пък беше разрушен допълнително от амбиция и разгулен живот.

И изведнъж Виоланте Беатрикс от Бавария разбра какво трябва да стори. В крайна сметка именно тя го бе проумяла — че свят, управляван от жени, ще бъде добре управляван свят .

Сега тя се обърна отново към насъбралото се множество и пак започна:

— Добри хора на Сиена, напоследък станахме свидетели на две състезания Палио, с разлика от само няколко седмици. И двете завършиха с трагедии.

В този момент тя забеляза в тълпата побелялата глава на Фаустино Капримулго, прегърбен под бремето на тежката си загуба — на синовете си и на богатството си.

— Следователно — продължи херцогинята — като част от моята служба като ваша управителка, роля, която възнамерявам да изпълнявам още много години — на това място тя със задоволство чу радостното жужене на тълпата и дори няколко по-силни възгласа, — днес имам задачата да регулирам правилата за Палио. Някои от тях са стари, други са нови, но от този момент нататък всички те ще бъдат систематизирани и неотменими. По този начин можем да продължим да живеем мирно и щастливо през идните години, начело с мен като ваш единствен управник и херцогиня. Поради това съставих следния закон, в който заявявам, че, точка първа: в жребия за Палио участват всички контради без изключение, от които на случаен принцип се избират само десет.