Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

Есма Султан отвори очи и ги насочи към любимата си приятелка. Накрая кимна бавно, безсилна като малко котенце.

Иван Постивич пристигна в двореца с подпухнали от безсъние очи.

— Ахмед Кадир — посрещна го главният евнух Шафран, скрит в сенките до портата. — Султане изисква частна аудиенция с вас. Веднага! Ще надзиравам лично измиването ви.

Дежурният солак отстъпи, за да пусне Постивич.

— Нова аудиенция, така ли?

— Да — кимна Шафран и го огледа замислено. — Сигурно сте чули, че принцесата е много болна?

— Да, носят се някои слухове из „Ат Мейдан“.

— Солак! — изкомандва Шафран през рамо. — Върни се веднага на поста си! Ако те усетя още веднъж да подслушваш, ще ти уредя да търкаш до края на живота си мръсните плочки в хамама с проклетата си брада!

Стражът се поклони и запристъпва назад към големите врати на стаята за аудиенции.

— Миризми, които никой друг не усеща, и гледки, които никой друг не вижда — изрече тихо Шафран. — Нещо й стиска гърлото и не може да си поеме дъх.

Еничарят тръгна заедно с евнуха към общия шадраван. Сви ръце и изми обилно с вода лицето си. Водата — леденостудена благодарение на огромната древна цистерна под двореца, бързо прогони съня му и отвори очите му.

— Нещо не разбирам — промърмори накрая. — Ако вижда видения и надушва въображаеми миризми, какво мога да направя аз? Аз мога да отблъсквам натрапници, да убивам крадци и да защитавам харема й, но мечът ми е безсилен срещу призраците, които я преследват!

— Внимавай какво говориш, еничарю! — погледна го Шафран и черните му очи проблеснаха. — Езикът ти или ще те спаси, или ще те унищожи! Оставям на благоразумието ти да реши кое да бъде. Ако тя започне да ти говори, слушай и ще спечелиш. Никога не подценявай влиянието й върху брат й, нашия султан! — допълни съвсем тихо. — Все още не е късно отново да се включиш в игрите по джирит, чорбаджи, но първо трябва да се научиш да угаждаш на Есма Султан!

Шафран не направи пауза, за да чуе отговора на еничаря, а веднага след това издаде с уста кратък, съскащ звук, който автоматично доведе пред него два пажа, готови да изпълнят заповедите му.

Постивич свали обувките си и мълчаливо изми краката си. Когато приключи с ритуалното почистване, евнухът му даде нов чифт копринени чехли и изпрана туника. Помогна му да увие красив тюрбан около главата си. Постивич усети как силните пръсти на огромния черен мъж надиплят нежно ивиците на тюрбана и го гласят според главата му. За последен път бе усещал ръце, които го обличат, в детството си, в северните провинции, което беше много отдавна. И сега това усещане му се стори извънредно успокоително.

— Твой дълг е да служиш на Османската империя — изрече Шафран, докато го придружаваше до вратите на залата. — Този дълг включва и опазването на здравето на султана и на неговото семейство. Имам ти пълно доверие, че ще сториш всичко по силите си да помогнеш на принцесата да възвърне цветущото си здраве! А за това ще бъдеш богато възнаграден!

При тези думи очите на Шафран се приковаха напрегнато върху очите на Ахмед Кадир — настървение, което еничарят бе виждал единствено в очите на мъже, влизащи в битка. След това евнухът кимна на стражите да обявят на принцесата за пристигането на нейния гост.

Принцесата беше се отпуснала на дивана от синя коприна с подпухнали, натежали клепачи. Почти не вдигна глава, когато главният й евнух и еничарят влязоха в стаята. Отпъди с леко махване на ръка евнуха, който мълчаливо и автоматично изчезна зад вратата.

Този път Постивич забеляза, че в тъмнокестенявите къдрици на косата на принцесата се прокрадват и няколко посребрени кичура. Лицето й беше сухо като пергамент. Като знаеше колко много османските турци ненавиждат белите коси — дотолкова, че дори султаните воини боядисваха брадите си, — за Иван Постивич не бе трудно да се досети, че султане не бе напускала покоите си дни наред.

— Назип — изрече тя. Гласът й беше не по-силен от шепот. — Искам максимално уединение! Увери се, че никой отникъде не ни подслушва! — А на еничаря направи знак с ръка и допълни: — Седни.

Иван Постивич огледа прекрасните шарки на египетските рогозки, които изпълваха цялата стая, и промърмори:

— Ако принцесата няма нищо против, предпочитам да остана прав.

— Сестрата на султана ти заповядва да седнеш! — скастри го Есма Султан с неочакван прилив на сила. — Страховитите ти размери ме отвращават.