Кон Игълдън - Завоевателят

Здесь есть возможность читать онлайн «Кон Игълдън - Завоевателят» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Бард, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Завоевателят: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Завоевателят»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Последният роман от серията „Чингис“
„Завоевателят“ разказва за един от най-великите воини в историята – Кублай, невероятен владетел, който трябва да бъде помнен редом с Юлий Цезар, Александър Велики и Наполеон Бонапарт като един от големите лидери в човешката история.
Интриги и предателства терзаят огромната монголска империя. Наследниците на Чингис хан се борят помежду си за контрол над невижданата му империя и могъщите му войски. Бъдещето на човечеството зависи от изхода на тази борба. Но само един, пренебрегван от всички останали, ще отправи дръзко предизвикателство със своята храброст, с идеите си за бъдещето и със силата да бъде наречен...
ЗАВОЕВАТЕЛ
Романите на Кон Игълдън събуждат миналото за вълнуващ живот – от Древния Рим до Азия, Европа и Близкия Изток през тринайсети век. Сега той ни представя зрелищната история за възхода на внука на Чингис хан – човека, на когото е писано да стане един от най-забележителните владетели, живели някога: легендарния Кублай хан.

Завоевателят — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Завоевателят», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Гуюк видя мъжа, когото навремето бе наричал приятел и който се бе отдалечил от вълненията в държавата и убийството на баща му. Байдур стоеше, сякаш очакваше да бъде нападнат, с изваден и вдигнат на рамото меч. Жълтите му очи бяха студени на светлината на факлите и Гуюк му показа празните си ръце. Заради никого нямаше да извади меча с вълчата глава, който носеше. Байдур беше хан на огромен район на запад и Гуюк преглътна горчивината си и осъзна, че трябва да заговори пръв, като молител. Нямаше значение, че той бе белязаният за гурхан, върховен владетел над по-малките ханства. Тази нощ беше просто наследник.

— Идвам с празни ръце, Байдур. Още помня нашето приятелство, когато бяхме едва ли не момчета с мечове.

— Мислех, че между нас всичко е приключило — рязко отвърна Байдур. — Защо си дошъл да нарушаваш съня ми и да вдигаш по тревога хората ми?

Гуюк примигна и погледна с други очи мъжа пред себе си. Едва не се обърна към майка си за съвет, но знаеше, че с това ще се покаже като слабак. За последен път бе видял Байдур да заминава към дома си със своя туман, вцепенен от мисълта, че смятат баща му за предател. Имаше време, когато Байдур можеше да бъде хан в Каракорум, стига бащата небе да бе пожелал щастието да се усмихне на неговото семейство. Вместо това той бе наследил и бе живял мирно в западното ханство. Гуюк почти не мислеше за него като за заплаха, но властта бе променила Байдур. Говореше като човек, свикнал останалите да скачат при всяка негова дума, сякаш не можеше да има алтернатива. Гуюк се запита дали и около него се носи подобна атмосфера. Намръщи се в сумрака, обхванат от съмнение.

— Помолих и Монгке да се присъедини към нас… господарю — прехапа устна той. Видя, че Байдур е забелязал колебанието му, но се намираха пред Каракорум! Беше почти болезнено да се обръща към този човек с титлите му, когато самият Гуюк нямаше такива. Усети как майка му пристъпва от крак на крак до него и си спомни думите й. Още не беше хан. Дотогава трябваше да бъде смирен.

Вместо да отговори, Байдур също реагира на раздвижването и се поклони дълбоко на Торогене.

— Моите извинения, господарке. Не очаквах да яздиш през нощта. Добре си дошла в дома ми. Чаят е изстинал, но ще наредя да сварят нов.

Гуюк кипеше вътрешно. Поздравът към майка му просто подчертаваше липсата му на статус. Запита се дали Байдур не го е пренебрегнал нарочно, или показваше искрено уважение към най-високопоставената жена в държавата. Тръгна след майка си към гера на Байдур и загледа нетърпеливо как тя навежда глава, за да влезе. Воините на Байдур се взираха в него. Не, не в него, а в меча на кръста му. Гуюк настръхна от опита им да го сплашат. Сякаш беше достатъчно глупав, за да извади оръжие, когато собствената му майка е в гера.

За негово изумление един от гвардейците на Байдур пристъпи към него и се поклони дълбоко. Хората на Гуюк се събраха наоколо, за да го защитят, но той им махна да се дръпнат.

— Какво има? — попита, без да успее да скрие напълно раздразнението си.

— Господарю, питах се дали ще ми позволиш да докосна меча ти, само дръжката. Това е нещо, за което ще си заслужава един ден да разказвам на децата си.

Гуюк внезапно разбра втренчените погледи на воините на Байдур и се усмихна снизходително. Мечът с вълчата глава бе принадлежал на баща му Угедай, а преди него и на Чингис. Беше виждал и друг път как го гледат с благоговение и трепет. Не искаше обаче да бъде докосван от прости воини. Самата мисъл за това го накара да потръпне.

— Имам да обсъждам много неща с господаря ти… — започна той.

Ядоса се, когато воинът се пресегна, загледан като омагьосан в дръжката, сякаш бе някаква християнска реликва. Направи крачка назад. Представи си как отсича ръката, за да покаже на воина, че е изгубил търпение, но много добре си даваше сметка за взиращите се в него лица, повечето от които бяха верни на Байдур, а не на него.

— Друг път — рязко рече и се вмъкна в гера на Байдур, преди воинът да успее да му досади още повече.

Байдур и Торогене бяха седнали заедно. Беше минало доста време, откакто Гуюк бе виждал за последен път домовете от плъст и сплетени пръти. Струваше му се ужасно тясно и усети с нови сетива колко малко е пространството, как вони на влажни вълнени одеяла и овнешко. В средата съскаше очукано старо котле под надзора на млада слугиня, която се суетеше с чашите и те дрънчаха от нервните й движения. В един гер нямаше много място, където да покажеш символите на богатството и властта си. По-лесно бе да живееш просто, вместо на всяко обръщане да се препъваш в разни скъпи дзински гърнета. Гуюк за момент се поколеба. Изглеждаше му като натрапване да седне от другата страна на Байдур, но ако заемеше мястото до майка си, щеше да остане подчинен в разговора. Колкото и да не му се искаше, той се настани на леглото до нея.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Завоевателят»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Завоевателят» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
Бренда Джойс - Завоевателят
Бренда Джойс
Эразм Батенин - Бриллиант Кон-и-Гута
Эразм Батенин
Кон Игълдън - Господари на лъка
Кон Игълдън
libcat.ru: книга без обложки
Кон Игълдън
libcat.ru: книга без обложки
Кон Игълдън
Конн Иггульден - Завоеватель
Конн Иггульден
Анатолий Димаров - На коні й під конем
Анатолий Димаров
Кон Игълдън - Вратите на Рим
Кон Игълдън
Отзывы о книге «Завоевателят»

Обсуждение, отзывы о книге «Завоевателят» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x