Кон Игълдън - Завоевателят

— Предложих му и двете, но той отказа второто. Тогава разбрах, че няма да стане хан. Той не гори от амбиция, синко, затова не е заплаха за нас. Не зная дали е от слабост или страхливост, но това няма значение. Когато получиш клетвата му, можеш да го отпратиш със скъпи дарове. Повече никога няма да чуем за него.

— Той е единственият, от когото се страхувам — каза Гуюк почти на себе си. Беше рядък момент на честност и майка му го стисна за рамото.

— Той е прекият наследник на Чингис, първороден син на първородния син. Прав си да се страхуваш от него, но вече не е нужно, разбираш ли? Когато и последният от тях пристигне, ще събереш принцовете и военачалниците в шатрата си в равнината, в това число и Бату. Ще вземеш клетвите им, а през следващата седмица ще посетиш всеки лагер и ще ги оставиш всички да коленичат пред теб. Половин милион души ще видят това. Твърде много, за да могат да влязат в града. Ето това ти давам, синко. Ето това заслужи с търпението си.

Сорхатани слезе внимателно от седлото зад най-големия си син. Монгке протегна ръка да й помогне и тя му се усмихна. Радваше се да види отново Каракорум. Домът й в планините Алтай беше далеч от центъра на властта, но това не означаваше, че не беше следила всяка стъпка от пазарлъка на Торогене и Гуюк за ханството. Докато гледаше към Монгке, й се прииска да не беше положил толкова рано клетвата си, но това вече бе минало. Най-големият й син беше видял как баща му Толуй държи на своята дума дори с цената на живота си. Монгке не можеше да стане клетвопрестъпник след това; просто не беше такъв. Сорхатани го гледаше как се спешава с достойнство и отново съзря традиционния монголски воин във всяко негово движение. А и той си беше такъв с широкото си лице и яки рамене. Носеше проста броня и вече бе известен като човек, който не търпи дзински неща. Тази вечер в герите няма да има изискана храна, печално си помисли Сорхатани. Синът й боготвореше простотата и виждаше в нея благородство, което тя не можеше да разбере. Ироничното бе, че сред народа имаше мнозина, които биха последвали такъв син, особено по-старите военачалници. Някои шепнеха, че Гуюк не е мъж сред мъжете, че играел ролята на жената в двореца на баща си. С още по-голямо отвращение говореха за начина, по който бе продължил практиката на баща си да се огражда с парфюмирани дзински многознайковци с техните неразбираеми драсканици. Ако Монгке вдигнеше ръка, можеше да събере половината народ под знамето си, преди Гуюк изобщо да разбере, че е заплашен. Думата на сина й обаче беше желязо, а клетвата бе положена преди години. Той вече дори не говореше с майка си по въпроса.

Сорхатани се обърна, чула радостен вик, и разпери ръце, когато другите й синове препуснаха към нея. Кублай я стигна пръв и тя се разсмя, когато той скочи от понито, прегърна я и я завъртя. Беше странно да види момчетата си като пораснали мъже, макар че Хулегу и Арик-Боке все още бяха млади воини.

Долови деликатен аромат на ябълки от Кублай, докато я пускаше на земята и отстъпваше, за да й позволи да прегърне братята му. Това бе поредният знак за дзинското влияние върху него и контрастът с Монгке едва ли можеше да е по-силен. Кублай беше по-висок и жилав като телосложение, макар раменете му да бяха заякнали през последните няколко месеца. Носеше косата си в дзински стил, с дълга опашка на гърба и късо подстригана отгоре и отстрани. Тя се клатушкаше от движенията му като опашка на разгневена котка. Поне беше облечен в прост дел, но никой, който погледнеше към Кублай и Монгке, нямаше да познае, че двамата са братя.

Сорхатани отстъпи назад, изпълнена с гордост при вида на четиримата млади мъже, всеки от които обичаше по свой начин. Видя как Кублай кимна на Монгке, а най-големият й син едва отвърна на жеста. Той не одобряваше маниерите на Кублай, макар че това сигурно се отнасяше за всички братя, които са близки по възраст. Кублай пък на свой ред се възмущаваше от мнението на Монгке, че като най-голям има власт над останалите трима. Сорхатани тихо въздъхна и доброто й настроение се поизпари.

— Има гер за теб, майко — каза Монгке и вдигна ръка да я упъти.

Сорхатани му се усмихна.

— После, Монгке. Изминах дълъг път да видя полагането на клетвите, но още не съм уморена. Кажи ми как стоят нещата в лагерите.

Монгке се забави, за да прецени думите си. Докато се маеше, Кублай пое инициативата.

— Байдур е тук, абсолютно скован и официален. Носят се слухове, че ще се закълне на Гуюк. Повечето принцове си затварят устите за намеренията си, но усещането е, че Гуюк и Торогене са свършили достатъчно добра работа. Когато пристигнат Бату и останалите, май ще си имаме нов хан.