Бен Кейн - Ханибал - Врагът на Рим

Таблинум— кабинет или приемна зад атриума. Таблинумът обикновено гледал към перистила, откритата градина с колонада.

Тавразия— днешният град Торино.

Танит— главно божество в Картаген наред с Баал Хамон. Била разглеждана като богиня майка, патрон и закрилник на града.

Тесери— парчета камък или мрамор с приблизително кубична форма, нареждани върху хоросан за изработване на мозайка. Тази практика била въведена през 3 в. пр.н.е.

Тицин— река Тичино.

Триарии(triarii, ед.ч. triarius) — най-старите и опитни войници в легиона през 3 в. пр.н.е. Те често били държани в резерва за най-отчаяните ситуации в сражението. Фантастичният римски израз „Наложи се да се намесят триариите“ е повече от красноречив. Те носели бронзови шлемове с гребени, ризници и наколенник на водещия (ляв) крак. Всеки носел скутум и бил въоръжен с испански гладиус и дълго копие за намушкване.

Трибун— старши офицер в легион; също един от десетте политически постове в Рим като „народни трибуни“, защитаващи правата на плебеите. В мирно време трибуните можели да налагат вето на решенията на Сената и консулите. Посегателството върху трибун било изключително тежко престъпление.

Трирема— класически античен боен кораб с едно платно и три реда гребла. На всяко гребло имало по един човек, който на римските кораби бил свободен, а не роб. Изключително маневрена и способна да развива скорост до осем възела с вдигнато платно или за кратко време с гребла, триремата имала на носа бронзов таран, който се използвал за нанасяне на повреди и дори за потопяване на вражески кораби. На палубата се монтирали малки катапулти. Всяка трирема имала екипаж от до 30 моряци и около 200 гребци, като можела да превозва до 60 пехотинци. Това ограничавало обхвата на триремите и те били използвани предимно за транспортиране на войници и за защита на брега.

Турми(turmae, ед.ч. turma) — кавалерийско подразделение от 30 души.

Фаларики(falaricae, ед.ч. falarica) — копие с борова дръжка и дълъг железен връх, в основата на който често се закрепяла топка катран и кълчища. Убийствено запалително оръжие, използвано много ефективно от жителите на Сагунт.

Фалката— леко закривен меч с остър връх, използван от леката иберийска пехота. Половината до две трети от дължината му от дръжката била едноостра, а останалата част — двуостра. Дръжката имала предпазител за ръката и често била оформяна като конска глава. Въоръжените с фалкати цетарти били напълно в състояние да се сражават с легионери.

Фасция— сноп пръчки с втъкната в тях брадва. Символ на правосъдието, носен от ликтор; група ликтори вървели пред всички старши магистрати. Фасциите символизирали правото на магистрата да наказва (с пръчките) и дори да екзекутира (с брадвата) нарушителите на закона.

Фидес— по същество, добросъвестност. Основна добродетел в Рим.

Фугитиварий(figitivarius, мн.ч. fugitivarii) — ловци, които си изкарвали прехраната с преследване и залавяне на избягали роби. Наказателното жигосване с буквата F (за fugitivus, беглец) върху челото е документирано, както и постоянното носене на халки на врата, върху които било изписано името на собственика и как може да бъде намерен.

Хастати(hastati, ед.ч. hastatus) — опитни млади войници, заемащи първите редици на римската бойна линия през 3 в. пр.н.е. Те носели ризница или бронзов нагръдник, шлем с гребен и скута. Носели по два пилума, лек и тежък, и испански гладиус.

Хома— изкуствено създадена правоъгълна територия, намираща се на юг-югозапад от основните пристанища на Картаген. Вероятно е била построена като място за разтоварване на кораби, за складиране на стоки и като пристан, защитаващ преминаващите кораби от бурните ветрове.

Хора секунда, втори час; хора кварта, четвърти час; хора ундецима, единайсети час — римляните разделяли денонощието на две части — ден (дванайсет часа) и нощ (осем часа). Първият час от деня, хора прима, започвал по изгрев-слънце.

Ценакули(cenaculae, ед.ч. cenacula) — мизерни многоетажни сгради, в които живеел римският плебс. Тесни, зле осветени, отоплявани с мангали и често с паянтова конструкция, ценакулите нямали течаща вода и санитарни помещения. До квартирите се стигало по външни стълби.

Цетрати(caetrati, ед.ч. caetratus) — лека иберийска пехота. Били облечени в бели туники с къси ръкави и алени ивици по краищата. Единствената им защита бил кожен или бронзов шлем и малък кръгъл щит от кожа и тръстика или дърво, наречен цетра (caetra). Цетратите са били въоръжени с мечове фалката (falcata) и кинжали, по-рядко копия за мятане.