Бен Кейн - Ханибал - Врагът на Рим

Квинт донякъде се оживи.

— Ами Ханибал?

— Засега ще ни остави — отвърна Фабриций. — Ще предпочете да привлича подкрепата на галските племена до края на зимата.

Квинт изпита облекчение от увереността на баща си.

— А ние?

— Ние ще използваме това време да се прегрупираме и да формираме нови легиони и кавалерия. Рим и съюзниците му не страдат от недостиг на хора. До пролетта изгубените днес войници ще бъдат заместени от нови. — „А аз ще бъда повишен и ще държа лихварите далеч“. Фабриций се усмихна свирепо. — Ще видиш!

Квинт най-сетне се обнадежди и кимна енергично. Скоро щяха отново да се сразят с картагенците. На равни или по-добри начала. Щеше да има шанс да си върнат честта, която според него бяха изгубили днес на бойното поле.

Рим щеше да се изправи отново и да изтръгне победата от ръцете на Ханибал.

За мен е огромна привилегия да ми се даде възможност да напиша поредица романи за Втората пуническа война (218-201 г. пр.н.е.). Още от малък съм запален по този период и подобно на мнозина други го смятам за един от най-великите епизоди в историята. Думата „епичен“ днес е напълно девалвирала, но смятам, че тя може да се използва напълно оправдано за тази седемнайсетгодишна борба, чийто баланс неведнъж е бил крайно несигурен. Ако в някоя от множеството такива ситуации везните се бяха наклонили в другата посока, животът в Европа днес щеше да бъде много различен. Картагенците изобщо не приличали на римляните и не само по лошите начини, както ни карат да смятаме. Те били дръзки пътешественици и закоравели търговци, изпечени бизнесмени и храбри войници. Докато интересите на Рим били насочени предимно към завоевания, техните били ориентирани повече към установяване на власт чрез контрол върху търговията и природните ресурси. Тук искам да вметна, че използвам нарочно думата „картагенски“ вместо латинската „пунически“, когато говоря за езика им. Самите картагенци не биха я използвали.

Мнозина читатели несъмнено са запознати най-общо с войната на Ханибал срещу Рим; други не чак толкова; вероятно единици са прочели античните автори Ливий и Полибий, които са основните ни източници за този период. За протокола, положих максимални усилия да стиковам историческите детайли, които са достигнали до наше време. На някои места обаче леко промених подробностите, за да паснат на развитието на историята, или пък измислих по нещо. Това е привилегия на писателя, която може да бъде и негово проклятие. Ако съм направил много грешки, моля за извинение.

Романът започва с описанието на Картаген в цялото му великолепие. В края на трети век преди нашата ера той е бил несравнимо по-величествен град от Рим. Позволих си да опиша укрепленията, съществували по времето на Третата пуническа война (149-146 г. пр.н.е.). Направих го, тъй като не знаем как е бил защитен градът по времето на Ханибал. Тъй като невероятните и внушителни крепостни стени, удържали римляните в последния конфликт, е трябвало да бъдат издигнати по някое време през петдесетте години след поражението на Ханибал, не сметнах, че включването им в романа е голямо отклонение от историческите факти.

Описанието на картагенските войници — както същински картагенци, така и чужденци — само по себе си е истинско минно поле. Разполагаме с много малко информация за униформите, носени от картагенските граждани и представителите на множеството други народи, които са се сражавали за тях, нито за екипировката и оръжията им. Щях да бъда напълно изгубен без няколкото учебници и статии, които ще спомена по-нататък. Друга трудност са картагенските имена. Казано накратко, съвсем малко имена са достигнали до нас през изминалите над 2200 години. Повечето са непроизносими или звучат ужасно, или и двете заедно. Хилесбаал или Итобаал не са точно имена, които се произнасят с лекота. Затова кръстих главния си картагенски герой Ханон. Така са се наричали няколко видни исторически фигури, но аз отчаяно се нуждаех от добро име за героя си, а те бяха малко.

Обсадата на Сагунт е минала горе-долу по начина, по който я описвам. Всеки, който посети източния бряг на Испания, може поне да се изкатери на огромното скалисто възвишение недалеч от днешна Валенсия. Мястото е толкова внушително, че изобщо не е трудно да си представим как е било обсадено от войниците на Ханибал. Огромните размери на армията му са засвидетелствани от античните източници, както и начините, по които се е стопила заради смъртни случаи, дезертьорство и освобождаване от служба. Не знаем дали Ханибал е оставял гарнизони в Галия. Има много спорове какъв точно маршрут е следвала армията след преминаването на Пиренеите и къде е пресякла река Рона. Водките били изненадани в гръб от картагенски отряд, който преминал реката по-нагоре по течението; командирът на отряда обаче бил някой си Ханон, а не Бостар. Слоновете наистина били прекарани през реката по описания от мен начин.