Бен Кейн - Ханибал - Врагът на Рим

— Означава ли това, че сутринта ще видим Ханибал пред стените?

Фабриций въздъхна.

— Силно се съмнявам. Войниците му ще се нуждаят от почивка не по-малко от нас. А и е рано да отписваш Лонг. Легионерите държаха позициите си храбро.

Пракс се намръщи и адамовата му ябълка подскочи нагоре-надолу.

— Тогава къде са?

— Не знам — кратко отвърна Фабриций. — Но Лонг е способен човек. Няма да се огъне лесно.

Пракс отново закрачи и Фабриций не го спря.

— Тревогите няма да му помогнат с нищо. А и няма да може да спре и слуховете. Сигурно самият той е пуснал половината — промърмори той на Квинт, преди да затвори очи. — Събуди ме, ако изникне нещо.

Квинт направи всичко по силите си да остане буден, но не след дълго и той се унесе в блажена дрямка.

По някое време се събуди от виковете на един страж, че консулът е пристигнал пред портите. Изглеждаше истинско чудо, но с него имаше десет хиляди легионери. Квинт погледна ухилено баща си, който му намигна в отговор и подметна:

— Нали ти казах.

Пракс също беше забравил напълно за тревогите си и едва ли не подскачаше като малко дете. Самодоволството му също се върна.

— Лонг ще се нуждае от квартирата ми — надуто заяви той. — Най-добре да напуснете веднага. Един от офицерите ми ще ви намери стаи. — Не им каза конкретно име.

Фабриций се намръщи от внезапното завръщане на куража и лошите маниери на командира на гарнизона, но стана от мястото си без протести. Квинт последва примера му. Пракс почти не си направи труда да се сбогува. За щастие офицерът, който ги беше довел от портата, още беше отвън и когато чу какво е станало, предложи да споделят квартирата му.

Бяха изминали само няколко крачки по тясната улица, когато до ушите им стигна звукът от маршируващи крака. Светлина на факли затрептя по стените на потъналите в мрак сгради от двете страни. Нов приток на адреналин се вля в уморените вени на Квинт. Той погледна баща си, който също се беше оживил.

— Лонг? — оформиха устните на Квинт.

Баща му кимна и каза:

— Спри.

Офицерът тутакси се подчини, тъй като и на него му беше интересно да разбере какво става. След малко видяха голяма група легионери — триарии — да се приближава към тях.

— Направете път на консула! — извика офицерът отпред.

Квинт въздъхна с облекчение. Семпроний Лонг беше оцелял. Рим не беше изгубил цялата си гордост.

Докато минаваха покрай тях, триариите изобщо не забавиха крачка. Единият от двамата най-важни мъже в Републиката не можеше да чака, докато двама мръсни войници го зяпат. Особено в нощ като тази.

Квинт не се сдържа и извика:

— Какво стана?

Вятърът отнесе въпроса му и той остана без отговор.

Двамата се спогледаха мрачно и продължиха по пътя си. След малко попаднаха на група принципи. Изгарящ от желание да научи как е свършила битката, Квинт привлече вниманието на набит як мъж с щит, върху който бяха изобразени два озъбени вълка.

— Победихте ли?

Принципът се намръщи и отвърна:

— Зависи какво имаш предвид. Ханибал определено няма да забрави скоро легионерите, които се сражаваха при Требия.

Квинт и Фабриций кимнаха доволно.

— Ударихте картагенците в гръб ли? — развълнувано попита Фабриций. — Съюзническата пехота успя ли да отблъсне слоновете и стрелците им?

Войникът наведе глава.

— Не точно, командире.

Двамата го зяпнаха неразбиращо.

— Какво тогава? — попита Фабриций.

Принципът прочисти гърлото си.

— След като пробихме вражеската линия, Лонг нареди да напуснем бойното поле. — По лицето му премина сянка. — Фланговете ни вече бяха разбити. Предполагам, че не е бил сигурен, че ще може да овладее положението.

— А съюзниците? — прошепна Квинт.

Последвалото мълчание беше повече от красноречиво.

— Всемогъщи Юпитер — промълви Фабриций. — Мъртви ли са?

— Някои може и да са стигнали до лагера — призна принципът. — Само времето ще покаже.

На Квинт му се зави свят. Това означаваше, че жертвите вероятно са десетки хиляди.

Баща му беше по-съсредоточен.

— В такъв случай май ние ще запомним Ханибал, а не той нас — язвително посочи той. — Не мислиш ли?

— Да, командире — промърмори принципът и погледна с копнеж другарите си, които вече бяха изчезнали зад ъгъла.

Фабриций му кимна.

— Върви.

Замаяният Квинт се загледа в отдалечаващия се войник и каза:

— Пракс може да излезе прав. Утре Ханибал може да се окаже пред портите.

— Спри — рязко каза баща му и се озъби свирепо. — Рим не се предава след едно поражение. Не и когато има чужди нашественици на своя земя!