Бен Кейн - Ханибал - Врагът на Рим

Ескулап(Aesculapius) — син на Аполон, бог на здравето и закрилник на лекарите. Бил е почитан както от картагенците, така и от римляните.

Ешмун— картагенски бог на здравето и благополучието, чийто храм бил най-големият в Картаген.

Иберия— днешният Пиренейски полуостров, включващ Испания и Португалия.

Ибър— река Ебро.

Илирик(или Илирия) — римското име на земите от другата страна на Адриатическо море, включващи части от днешна Словения, Сърбия, Хърватия, Босна и Черна гора.

Интервал— широката ивица покрай стените на римски лагер или крепост. Освен че служел за защита на казармите от вражеските снаряди, той при необходимост се използвал за строяване на войниците преди битка.

Калиги(caligae) — тежки и здрави кожени сандали, носени от римските войници. Изработени от три части — подметка, вътрешна и горна част — те наподобявали ботуш с открити пръсти. Пристягали са се с ремъци. Десетките метални кабари в подметката осигурявали добра опора и можели да се махат и сменят при необходимост.

Карникс(carnyx, мн.ч. carnixes) — бронзова тръба, която се държала вертикално и чийто горен край бил оформян като животно, най-често глиган. Използвани от множество келтски народи, те били широко разпространени в Галия и произвеждали страховит звук сами или заедно с други инструменти. Често били изобразявани върху римски монети в чест на победите над различни племена.

Картаген— днешен Тунис. Смята се, че градът бил основан през 814 г. пр.н.е., макар че най-ранните археологически находки са датирани от около шейсет години по-късно.

Квинкверема— основният картагенски боен кораб през 3 в. пр.н.е. По размери квинкверемите били приблизително колкото триремите, но имали много повече гребци. Десетилетия наред се водели спорове за точния брой гребци и за разположението им; днес се приема, че квинкверемата имала по три реда гребла от всяка страна. На всяко гребло имало по двама души на горните два реда и един на долния.

Консул— един от двамата ежегодно избирани главни магистрати, назначавани от народа и одобрявани от Сената. На практика владетели на Рим в продължение на дванайсет месеца, те решавали различни цивилни и военни въпроси и водели републиканските армии по време на война. Заповедите на единия консул можели да бъдат отменени от другия и двамата би трябвало да изпълняват волята на Сената. Човек е можел да бъде избиран за консул само два пъти.

Копие(kopis, мн.ч. kopides) — гръцки меч с извито острие, доста подобен на фалкатата. Обикновено бил държан в кожена ножница на ремък. Кописът бил използван от редица древни народи, сред които етруските, осканите и персите.

Лигури— жителите на крайбрежния район между реките Рона и Арно.

Ликтор(lictor, мн.ч. lictores) — придружител на магистрат. Единствено едрите и яки граждани можели да кандидатстват за тази работа. По същество ликторите били телохранители на консули, претори и други висши римски магистрати, като броят им зависел от ранга на магистрата. Всеки ликтор носел фасция. Задълженията на ликторите включвали арестуването и наказването на престъпилите закона.

Лузитани— населението от територията на днешна Португалия.

Масилия— град Марсилия в днешна Франция.

Мелкарт— картагенски бог, асоцииран с морето и с Херакъл. Бил особено почитан от рода Барка. Ханибал отишъл на поклонение в светилище на Мелкарт в Южна Иберия, преди да започне войната си срещу Рим.

Мулсум— питие, приготвяно от смесването на четири части вино и една част мед. Обикновено се пиело преди основните блюда и с по-леките ястия.

Мунус(munus, мн.ч. munera) — гладиаторски двубой, организиран първоначално при почитането на покойник.

Народно събрание— орган за обсъждане, в който участват всички картагенски граждани от мъжки пол. Основната му функция е била ежегодното избиране на суфети.

Пад— река По.

Папаверум— морфин. Приготвя се от цвета на опиумен мак; използването му е документирано най-малко от 1000 г. пр.н.е.

Перистил— градина с колонада в задната част на римския дом. Често е голяма площ, около която имало открити места за отдих, приемни и зали за пиршества.

Пилум(pilum, мн.ч. pila) — римско метателно копие. Състои се от дървена дръжка с дължина ок. 1,2 м и тънка метална ос с дължина ок. 60 см и малък пирамидален връх. Копието било тежко и при хвърляне цялата му тежест била концентрирана в предната част, което му придава огромна пробивна сила. Пилумът можел да пробие щит и да рани човека зад него или да се заклещи в щита и да го направи неизползваем. Добре обучен войник можел да хвърля пилум на разстояние до 30 м, макар че ефективният му обхват бил два пъти по-малък.