Кен Фоллетт - Устоите на Земята

Том майстореше входа на къщата. Стълбовете на вратата щяха да са закръглени, та да приличат на колони — лека отлика за двамата знатни младоженци, които щяха да живеят тук. Загледан в дървената мостра, която му служеше за модел, той опря под наклон длетото в камъка и леко го потупа с дървения чук. От повърхността се посипаха малки парченца и формата още малко се заглади. После го повтори. Гладко като за катедрала.

Веднъж беше работил на катедрала — в Екситър. В началото му се бе сторила работа като всяка друга. Беше се ядосал и обидил, когато майсторът строител го сгълча задето не работи съвсем по правилата — знаеше си, че е доста по-внимателен от един обикновен зидар. Но след това осъзна, че стените на една катедрала не трябва да са просто добри, а съвършени . Така беше, защото катедралата е за Господа, а също и защото сградата бе толкова голяма , че и най-малкият наклон в стените, най-нищожното отклонение от правото и равното можеха да отслабят фатално конструкцията. Огорчението му се замени от възхита. Съчетанието на такъв гигантски амбициозен строеж с безмилостното внимание към най-дребния детайл отвориха очите му за чудото на неговия занаят. От майстора в Екситър научи за важността на пропорцията, за символизма на различните числа и за почти магическите формули за пресмятане на правилната ширина на стена или ъгъла на стъпало във вито стълбище. Тези неща го завладяха. С изненада разбра, че мнозина зидари ги намират за непонятни.

След време Том стана дясната ръка на майстора строител и тогава започна да вижда недостатъците му. Беше голям майстор и некадърен организатор. Оплиташе се напълно в проблемите около доставката на нужното количество камък, за да не остават зидарите без материал. Не можеше да накара ковача да прави достатъчно от нужните сечива, не успяваше да организира гасенето на вар и карането на пясък за правенето на хоросана. Не го биваше да се справя със сеченето на дървета за дърводелците и взимането на достатъчно пари от управата на катедралата, за да се плаща всичко.

Ако беше останал в Екситър до смъртта на майстора строител, можеше да го замести един ден. Но управата изчерпа парите — отчасти заради лошото ръководене на строежа — и занаятчиите трябваше да тръгнат да си търсят работа другаде. Кастеланът на Екситър предложи на Том поста градски строител, да поправя и подобрява укрепленията. Щеше да е сигурна работа за цял живот. Но Том я беше отказал. Искаше да построи друга катедрала.

Жена му, Агнес, така и не разбра това решение. Можеше да си имат хубава каменна къща, със слуги и своя конюшня, с месо на трапезата всяка вечеря. И тя така и не прости на Том за отхвърлената възможност. Не можеше да проумее това негово неустоимо влечение да построи катедрала: убийствено сложното организиране, интелектуалното предизвикателство в изчисленията, самата огромност на стените, секващата дъха красота и величието на довършената сграда. След като веднъж вкуси от това вино, нищо друго не можеше да утоли жаждата му.

Това бе преди десет години. Оттогава така и не се бяха задържали никъде задълго. Планираше нова къща за управата на някой манастир, работеше година-две над някой замък или строеше нова градска къща за богат търговец. Но щом скъташе малко пари, напускаше с жена си и децата и хващаше пътя, за да търси друга катедрала.

Том вдигна очи от скамейката и видя Агнес, застанала в края на строежа с кошница с храна в едната си ръка и подпряла делва с бира на бедрото си. Беше пладне. Загледа я с обич. Никой нямаше да я нарече красива, но лицето й бе изпълнено със сила: широко чело, големи кафяви очи, прав нос и волева брадичка. Тъмната й права коса беше раздвоена по средата и стегната отзад. Агнес бе душата на Том.

Сипа бира на него и на Алфред. Постояха така, двамата едри мъже и силната жена, отпиха от дървените халби. А после от житната нива притича четвъртият член на семейството: Марта, седемгодишна и красива като нарцис, само че нарцис без венчелистче, защото имаше дупка на мястото, където бяха изпаднали двете млечни зъбчета и още не бяха поникнали нови. Тя изтича до Том, целуна го по прашната брада и помоли да пийне от бирата му, а той сгуши до себе си крехкото й телце.

— Не пий много, да не паднеш в някоя канавка — каза й, а тя се залюшка в кръг, уж пияна.

Насядаха на купчината дърва. Агнес му подаде комат пшеничен хляб, дебел резен варен бекон и малка глава лук. Той отхапа от месото и почна да бели лука. Жена му раздаде и на децата и започна да яде мълчаливо. Може би беше безотговорно да зареже скучната работа в Екситър, за да търси да строи катедрала, мислеше си Том. Но нали все успяваше да изхрани всички, колкото и да бе нехаен?