Кен Фоллетт - Устоите на Земята

— Иди с Хенри и Евърард и стори каквото ти кажат.

После я целунал по челото. Тя се зачудила какво по дяволите го е прихванало — нима е почнал да се размеква на стари години? Оседлала сивия си бегач — отказала да яхне дамско ездитно конче или детско пони — и тръгнала на път с двамата въоръжени мъже.

Отвели я в един метох и я оставили там.

Цялата обител прокънтяла от мръсните й ругатни, когато двамата мъже препуснали оттам. Наръгала игуменката с нож и извървяла пеш целия път обратно до бащиния си дом. Той я върнал, с оковани ръце и крака, завързана на магарешко седло. Затворили я в килията за наказания, докато раната на игуменката заздравее. Вътре било студено, мокро и черно като нощта, и имало вода за пиене, но нищо за ядене. Когато я пуснали навън, пак се върнала у дома. Баща й отново я върнал и този път я набили с камшик, преди да я заключат в килията.

Най-сетне я прекършили, разбира се, и тя навлякла одеждите на послушница, подчинявала се на правилника и учела молитвите, въпреки че в сърцето си мразела сестрите, презирала светците и дълбоко не вярвала на нищо от това, което й говорели за Бога. Но се научила да чете и пише, усвоила музика, смятане и рисуване, и добавила латинския към английския и френския, които говорела в бащиния си дом.

Животът в светата обител не бил толкова лош, в крайна сметка. Било еднополова общност със своите собствени особени правила и ритуали, а тя била свикнала точно с това. Всички сестри трябвало да вършат някаква физическа работа и на Елън скоро й възложили да се грижи за конете. Не след дълго станала отговорник на конюшните.

Бедността изобщо не я притеснявала. Послушанието не й се удавало лесно, но и то си дошло с времето. Третото правило, целомъдрието, изобщо не я притеснявало особено, въпреки че от време на време, просто за да е напук на игуменката, запознавала една или друга нова сестра с удоволствието от…

На това място Агнес прекъсна разказа на Елън, взе Марта със себе си и отиде да потърси поток, в който да измие лицето на детето и да почисти дрехите му. Взе и Алфред, за да ги пази, макар да ги увери, че няма да се отдалечават. Джак се надигна да тръгне с тях, но Агнес му каза твърдо да остане и той изглежда я разбра, защото си седна отново на мястото. Том забеляза, че Агнес отведе децата достатъчно далече, за да не могат да слушат повече този нечестив и неприличен разказ. Само той остана да прави компания.

Един ден, продължи Елън, кончето на игуменката окуцяло, докато била на няколко дни път от манастира. Абатство Кингсбридж се оказало наблизо, тъй че игуменката заела друг кон от тамошния абат. След като се прибрала, казала на Елън да върне на абатството заетия кон и да прибере окуцялото й конче.

Там, в манастирската конюшня недалече от порутената стара катедрала на Кингсбридж, Елън срещнала един младеж, който приличал на пребито с камшик пале. Имал изящната отпусната походка на кутре и жива, мила и душеща муцунка, но бил свит и уплашен, сякаш са избили цялата игривост от него. Когато му заговорила, той не я разбрал. Опитала на латински, но младежът не бил монах. Накрая, когато казала нещо на френски, лицето му грейнало от радост и той отвърнал на същия език.

Елън не се върнала повече в манастира.

От него ден заживяла в гората, първо в груба колиба от клони и листа, после — в суха пещера. Не била забравила мъжките умения, които била научила в бащината си къща: все още можела да хване сърна, да лови зайци с примка и да стреля по лебеди с лък. Можела да изкорми, да почисти и сготви месото. Знаела дори как да остърже и обработи кожите за дрехите си. Наред с дивеча ядяла горски плодове, жълъди и зеленчуци. Всичко друго, което й трябвало — сол, вълнени дрехи, брадва или нов нож — трябвало да краде.

Най-лошото дошло, когато Джак се родил…

„Ами французинът?“, искаше да попита Том. „Той ли е бил бащата на Джак? И ако да, кога е умрял? И как?“ Но виждаше по лицето й, че няма да говори за тази част от историята, пък и приличаше на непреклонна личност, тъй че премълча въпросите си.

По това време баща й вече не бил между живите, а мъжката му банда се разпръснала, тъй че тя си нямала никакви близки или приятели на света. Когато Джак трябвало да се роди, стъкмила огън в пещерата си да грее цяла нощ. Приготвила се така, че да има вода и храна, а лъкът, стрелите и ножовете й да бъдат близо до нея, за да се пази от вълците и дивите псета. Имала дори едно тежко червено наметало, откраднато от някакъв епископ, в което да увие бебето. Но не била подготвена за болката и страха от раждането, и дълго време си мислела, че ще умре. Все пак бебето се родило здраво и силно, а тя оцеляла.