Генрик Сенкевич - С огън и меч

— Рицари — заговори тя, — които и да сте, не отказвайте помощ на жени, които са закъсали по пътя и не знаят какво да правят. До дома ни останаха не повече от три мили 60 60 Една полска миля е равна на 7,42 километра. — Б.пр. , но осите на каляската ни се строшиха и навярно ще трябва да нощуваме в полето. Изпратих кочияша при синовете си, за да ни пратят поне кола, но докато той стигне и се върне, ще се стъмни, а в това пусто място е страшно да остане човек, наблизо има гробищни могили.

Старата шляхтичка говореше бързо и с толкова дебел глас, че поручикът дори се учуди, но все пак отговори учтиво:

— Как можете да допуснете, ваша милост, че ще оставим вас и прекрасната ви дъщеря без помощ. Ние отиваме в Лубни, защото сме войници на служба при княз Йереми, и като че ли пътят ни е в една посока с вашия, но дори да не е така, с готовност ще се отклоним, стига нашата компания да не ви е неприятна. Що се отнася до кола, аз нямам такава, понеже с другарите си пътуваме на коне, по войнишки, но пан посланикът има цяла дузина и като любезен кавалер с готовност ще ви услужи.

Посланикът свали самурения си калпак, защото знаеше полски език и разбра за какво става дума, веднага като учтив болярин им направи хубав комплимент, а после заповяда на соколаря да изтича до колите, които бяха останали доста назад. През това време поручикът гледаше към девойката, която не можа да понесе алчния му поглед, та наведе очи към земята, а дамата с казашкото лице продължи да говори:

— Бог да ви възнагради, ваша милост панове, за помощта. А понеже до Лубни има още много път, не пренебрегвайте моя и на синовете ми покрив, под който ще се радваме да ви посрещнем. Ние сме от Розлоги-Сиромахи, аз съм вдовица на княз Курцевич-Булига и това не е моя дъщеря, а дъщеря на по-големия Курцевич, моя девер, който остави сирачето си под наши грижи. Синовете ми сега са в къщи, а аз се връщам от Черкаси, където ходих да се поклоня пред олтара на Светата и Пречиста Дева. Но ето че на връщане ни се случи тая неприятност и ако не беше вашата любезност, навярно щяхме да нощуваме на пътя.

Княгинята би говорила още, но в далечината се зададоха колите, които идеха в тръс, ескортирани от посланика и войниците на пан Скшетуски.

— Значи ваша милост си вдовицата на княз Васил Курцевич? — попита поручикът.

— Не! — отрече енергично и сякаш сърдито княгинята. — Аз съм вдовица на Константин, а това е дъщерята на Васил, Елена — рече тя и посочи девойката.

— В Лубни се говори много за княз Васил. Той е бил голям воин и доверено лице на покойния княз Михал.

— В Лубни не съм била — каза княгиня Курцевич с известна надменност — и не зная какъв воин е бил, а за по-сетнешните му постъпки няма какво да говорим, защото те и без това са известни на всички.

Като слушаше това, княгиня Елена отпусна глава върху гърдите си също като покосено цвете, а поручикът отвърна енергично:

— Не говори така, ваша милост. Княз Васил само поради страхотен error 61 61 Грешка (лат.). — Б.пр. на човешкото правосъдие беше осъден на смърт и на лишаване от имота си, та трябваше да се спасява с бягство, но по-късно неговата невинност се установи и честта му беше възстановена, а славата му трябва да бъде толкова по-голяма, колкото беше несправедливостта към него.

Княгинята прониза поручика с поглед, а върху неприятното й сурово лице се отрази гняв. Но при все че беше млад човек, пан Скшетуски имаше у себе си толкова рицарска сериозност и такъв ясен поглед, че тя не посмя да му възрази, вместо това се обърна към Елена:

— Не е прилично ти да слушаш това. Иди и се погрижи да прехвърлят багажа ни от каляската в колите, на които ще се качим с позволението на техни милости.

— Ще позволиш ли, ваша милост, да ти помогна — попита пан Скшетуски девойката.

Двамата тръгнаха към каляската, но щом застанаха един срещу друг от двете страни на вратичката й, копринените ресници на младата княгиня се повдигнаха и погледът й като светъл, топъл слънчев лъч се спря върху лицето на поручика.

— Как да ти благодаря, ваша милост… — каза тя с глас, който се стори на поручика като сладка музика, като звуци на лютни и флейти, — как да ти благодаря, че защити името на баща ми и възрази срещу тая несправедливост на най-близките роднини към него.

— Ваша милост княгиньо! — отговори поручикът, а чувстваше, че сърцето му се топи като сняг напролет. — Кълна се в Бога, че за тая благодарност съм готов да скоча в огъня или да пролея кръвта си, но макар готовността ми да е толкова голяма, заслугата ми е малка и за такова дребно нещо не заслужава да приемам благодарствен дар от твоята уста.