Генрик Сенкевич - Пан Володиовски

Така размишляваше пан Заглоба и си обещаваше да потича здравата по тоя въпрос и да спечели един по един представителите за тая кауза. Ето защо той вече пътуваше по-бързо от Минск за Варшава, като се боеше да не закъснее за откриването на конвокацията.

Пристигна обаче доста рано. Събралите се представители и странични хора бяха толкова много, че не можеше да се намери място в никоя странноприемница нито във Варшава, нито в Прага 29 29 Предградие на Варшава от другата страна на Висла. — Бел.прев. , нито дори извън града; мъчно беше и да се самопокани при някого, защото сега в една стая се бяха напъхали по трима-четирима души. Първата нощ пан Заглоба прекара в склада на Фукер 30 30 Прочут склад за вина и винопродавница, който съществува и до днес. — Бел.прев. и тя мина някак доста спокойно, но на другия ден, след като изтрезня в колата си, сам не знаеше какво да прави.

— Боже! Боже! — говореше си той, изпаднал в лошо настроение, като се оглеждаше по Краковске пшедмешче, по което минаваше в този момент. — Ето манастира на бернардинците, а ето развалините на Казановския дворец! Неблагодарен град! Със собствената си кръв и усилия трябваше да го изтръгвам от неприятеля, а сега му се свиди едно кътче за побелялата ми глава.

На града всъщност съвсем не му се свидеше кътче за бялата глава, ами просто го нямаше.

Обаче пан Заглоба беше закрилян от щастлива звезда, защото едва стигнал до двореца на Конецполски и някакъв глас викна отстрани на коларя:

— Стой!

Слугата спря конете: тогава непознатият шляхтич се приближи до колата със светнало лице и извика:

— Пане Заглоба! Не ме ли познаваш, ваша милост?

Заглоба видя пред себе си мъж на около трийсет и няколко години, с рисов калпак с перо, сигурен знак, че е на военна служба, с червен като мак жупан и тъмночервен контош, препасан с позлатен колан. Лицето на непознатия беше необикновено хубаво. Кожата му беше бледа, само страните му имаха златист загар от вятъра, очите бяха светлосини, пълни с някаква тъга и замисленост, чертите на лицето — необикновено правилни, прекалено хубави за мъж; въпреки полското си облекло той беше с дълга коса и с брада, подстригана не по полски. Когато се изправи при колата, той разпери широко ръце, а пан Заглоба, макар че не можеше още да си спомни кой е, се наведе и го прегърна за шията.

Така те се стискаха сърдечно, а от време на време единият се отдръпваше от другия, за да го разгледа по-добре; накрая Заглоба каза:

— Прощавай, ваша милост, но още не мога да си спомня кой си…

— Хаслинг-Кетлинг!

— За Бога! Лицето ми се стори познато, но облеклото съвсем е променило ваша милост, защото по-рано съм те виждал в райтарска униформа. Значи вече се носиш по полски?

— Ами че аз обявих за своя майка тази Жечпосполита, която ме прие мене, скитника, почти още като дете и щедро ми даде хляб, и друга майка не искам да имам. Ваша милост, не знаеш ли, че след войната получих идигенат 31 31 Гражданство (лат.). — Бел.прев. ?

— Приятна новина ми съобщаваш! Значи ти е потръгнало, нали?

— И в това, и в друго, защото в Курландия, на самата жмуджка граница, попаднах на човек със същото презиме като моето, който ме осинови, прие ме под своя герб и ме дари с богатство. Той живее в Швента и Курландия, но има имение и отсам, наречено Шкуди, та него ми даде.

— Да ти даде Бог щастие! Значи вече си напуснал войската?

— Но само да стане нещо, веднага ще се явя. Затова и дадох селото под аренда и тук чакам такъв случай.

— Това е то рицарски замах. Също като мене, когато бях млад, макар че и днес още имам сили в мишците! Какво правиш тук във Варшава?

— Представител съм на конвокацията.

— За Бога! Значи ти вече си поляк и до мозъка на костите!

Младият рицар се усмихна.

— И по душа, а това е нещо повече!

— Женен ли си?

Кетлинг въздъхна.

— Не!

— Това само ти липсва. И вярвам! Я чакай! Да не би и досега да не ти е изстинало старото чувство към Билевичувна?

— Щом, ваша милост, си знаел това, което смятах, че е само моя тайна, тогава ще ти кажа, че в мене няма никакво ново чувство…

— Я остави това! Тя скоро ще даде на света малък Кмичиц. Остави това! Какъв смисъл има да въздишаш, когато друг живее с нея в по-голяма близост, да ти кажа право това е и смешно.

Кетлинг повдигна нагоре тъжните си очи:

— Аз казах само, че няма ново чувство.

— Ще има, не бой се! Ще те оженим! От собствен опит зная, че прекаленото постоянство в любовта причинява само мъки. Понеже навремето си бях верен като Троил 32 32 Син на троянския цар Приам — митологичен образ на предано влюбен младеж. — Бел.прев. , пренебрегнах много наслади, много хубави случаи, а пък колко се намъчих!