Генрик Сенкевич - Пан Володиовски

Всички мислеха, че той отива на конвокацията като представител. Но той обясняваше, че не е така, че е отстъпил мандата си на пан Домашевски, та и по-младите да участват в обществените работи. А на някои казваше и истинската причина, поради която беше тръгнал на път; от други обаче, когато го подпитваха, се отърваваше с думите:

— Нали от малък съм свикнал с войната и на стари години ми се дощя да си поиграя с Дорошенко.

След тия думи хората му се възхищаваха още повече. И цената му не падаше в ничии очи поради това, че пътува не като представител; та нали се знаеше, че между арбитрите 24 24 Слушатели на разискванията в сейма. — Бел.прев. има такива, които са по-влиятелни от самите представители. Пък и всеки сенатор, дори най-знаменитият, не забравяше, че след няколко месеца ще се състои избор на крал и тогава всяка дума на тоя така прославен между рицарите мъж ще има неоценима стойност.

Затова дори най-големите панове прегръщаха пан Заглоба и му сваляха шапка. Подляският пан го пои три дни; пановете Пац, които той срещна в Калушин, го носиха на ръце.

А малцина ли заповядваха да му пъхат скрито в колата и значителни дарове, като се почне от водки и вина, та се свърши със скъпо украсени сандъчета, саби и пистолети.

Поради това и прислугата на пан Заглоба живееше много добре, но той самият въпреки решението и обещанията си пътуваше толкова бавно, че след три седмици едва стигна в Минск 25 25 Градец близо до Варшава. — Бел.прев. .

Но в Минск не спря да почива. Когато стигна на централния площад, видя там толкова голяма и блестяща свита, каквато досега не беше срещал никъде по пътя: богато облечени придворни, половин полк само пехота, защото на конвокация не се ходеше с оръжие, но така напета и нагиздена, че и шведският крал нямаше по-блестяща гвардия; площадът беше пълен с позлатени карета, с коли с ковьори и килими за покриване стените на стаите по крайпътните кръчми, с каруци със сервизи и провизии; при това почти цялата прислуга се състоеше от чужденци, така че малцина от тая навалица говореха на разбираем език.

Пан Заглоба най-сетне съзря един дворянин, облечен по полски, та заповяда да спрат и уверен, че го очаква хубава почивка, вече изкара единия си крак навън от колата и същевременно попита:

— Чия е тази толкова блестяща свита, каквато не може да има дори кралят?

— Чия може да бъде — отговори дворянинът, — ако не на нашия господар, литовския княз конюши 26 26 Главен коняр в кралския дворец, по-късно почетна титла. — Бел.прев. ?

— На кого? — повтори Заглоба.

— Да не си глух, ваша милост? На княз Богуслав Радживил, който отива като представител на конвокацията, но — ако даде Бог — след избора може да стане избраник.

Заглоба бързо прибра крака си в колата.

— Карай! — викна той на коларя. — Тук нямаме работа!

И замина, като се тресеше от възмущение.

— Велики Боже! — говореше той. — Неизповедими са твоите пътища, но ако не треснеш с гръм тоя предател по чутурата, значи, че имаш някакви скрити намерения, които не могат да бъдат разгадавани с разум, макар че погледнато по човешки, би трябвало да се удари един хубав пердах на тоя негодник. Но изглежда, че работите в тая Жечпосполита не вървят добре, щом подобни продажници без чест и съвест не само че не биват наказвани, но си пътуват спокойно и като могъщи господари; не само това, ами и обществени функции изпълняват. Ние със сигурност ще загинем, защото къде, в коя страна, в коя друга държава би могло да се случи такова нещо? Добър беше крал Joannes Casimirus, но прекалено много прощаваше и приучи дори най-лошите да вярват, че за тях няма наказание и опасност. Все пак това не е само негова вина. Изглежда, че и у народа окончателно е изчезнала гражданската съвест и чувството за морал. Тю! Тю! Той представител! В неговите безчестни ръце гражданите слагат целостта и сигурността на отечеството, в същите тия ръце, с които той го разкъсваше и оковаваше с шведски вериги! Ще загинем, дума да не става! А и за крал го готвят… Но какво да се прави! Изглежда, че при такъв народ всичко е възможно. Той представител! За Бога! Нали законът ясно казва, че не може да бъде представител оня, който заема някакъв пост в чужда страна, а пък той е генерален губернатор на княжеска Прусия, у своя пършив вуйчо! Аха! Я чакай, хванах ли те! А сеймовите руги 27 27 Проверки за утвърждаване или касиране на кандидатите и изборите (нем.). — Бел.прев. защо са? Ако не отида в залата на сейма и макар да съм само арбитър, ако не повдигна този въпрос, нека веднага още тук да се превърна в скопен овен, а моят колар — в касапин. Защото между представителите ще се намерят хора, които ще ме подкрепят. Аз не зная, предателю, дали ще успея да се справя с тебе и да ти отнема правото на представителство, като си такъв могъщ човек, но съвсем сигурно е, че то няма да ти послужи при избора. А Михал, горкият, ще трябва да ме почака, тъй като това ще бъде постъпката pro publico bono 28 28 За обществено добро (лат.). — Бел.прев. .