Генрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Дай Боже всеки да запази такова добро настроение, каквото си запазил ти, ваша милост!

— Защото винаги съм живял умерено и поради това костите не ме въртят! Ти къде живееш, намерил ли си странноприемница?

— Имам една удобна къща към Мокотов, която си построих след войната.

— Добре си ти тогава; а аз от вчера напразно обикалям по целия град!

— За Бога, благодетелю! Ти няма да ми откажеш да отседнеш у мене; място имам достатъчно; освен главната къща имам пристройка и удобна конюшня. Ще се намери място и за прислугата, и за конете.

— За Бога, ти все едно, че ми падна от небето!

Кетлинг седна в колата и тръгнаха.

По пътя Заглоба му разказа за нещастието, сполетяло пан Володиовски, а той кършеше ръце от мъка, тъй като нищо не бе узнал досега.

— За мене това е също остра стрела — каза той най-сетне — ти, ваша милост, може би не знаеш какво приятелство се създаде между нас в последно време. Ние бяхме заедно във всички по-сетнешни войни в Прусия, при обсаждането на замъците, където още имаше шведски гарнизони. Воювахме и срещу Украйна, и срещу пан Любомирски, и отново срещу Украйна, вече след смъртта на украинския воевода, под командването на коронния маршал Собески. Едно седло ни служеше за възглавница, от една паница ядяхме; Кастор и Полукс 33 33 В гръцката митология — синове на Зевс и Леда, братя-близнаци и неразделни приятели. — Бел.прев. ни наричаха. И моментът separationis 34 34 За раздяла (лат.). — Бел.прев. дойде едва тогава, когато той замина за Жмудж за панна Борзобогата; кой можеше да очаква, че неговите най-хубави надежди ще отлитнат като стрела във въздуха?

— Няма нищо постоянно на тази юдол плачевная — отговори Заглоба.

— Освен вярното приятелство… Ще трябва да търсим и питаме къде е той сега. Може би ще научим нещо от пан коронния маршал, който обича Володиовски като зеницата на окото си. Ако не от него, тук има представители от всички краища. Не е възможно някой от тях да не е чул за такъв рицар. Аз ще бъда в услуга на ваша милост с каквото мога, дори повече, отколкото ако се отнасяше за самия мене.

Като разговаряха така, те най-сетне пристигнаха в къщата на Кетлинг, която се оказа цял дворец. Вътре беше наредено извънредно богато с много скъпи мебели и вещи, които бяха или купени, или придобити като плячка. Особено знаменита беше колекцията от оръжия. При тая гледка пан Заглоба се зарадва и каза:

— О! Ти, ваша милост пане, би могъл тук да приемеш и двайсет души. За мене е цяло щастие, че те срещнах. Можех да заема помещения у пан Антони Храповицки, защото той е мой познат и приятел. Дърпаха ме и Пацови, които търсят съпартизани против Радживилови, но аз предпочитам у тебе.

— Между литовските представители чувах — каза Кетлинг, — че понеже сега иде ред на Литва, непременно искат да изберат пан Храповицки за маршал на сейма 35 35 Председател на сейма. — Бел.прев. .

— И правилно. Той е благороден човек и реалист, но е малко мекушав. За него няма нищо по-важно от съгласието; само гледа къде би могъл да помири един с други, а нищо не постига. Но кажи ми искрено какъв ти е сега Богуслав Радживил.

— Откак татарите на пан Кмичиц ме взеха в плен при Варшава — никакъв. Аз напуснах тая служба и повече не се опитвах да я получа отново, защото, макар да е голям господар, той е лош и двуличен човек. Достатъчно му се нагледах, когато в Тауроги се нахвърляше върху непорочността на онова свръхземно същество.

— Какво ти свръхземно? Човече, какви ги приказваш? И тя е от пръст и може да се строши като всяка порцеланова фигурка. Но да оставим това!

Тук пан Заглоба така почервеня от гняв, та очите му изскочиха навън.

— Представи си, че този негодник е представител!

— Кой? — попита слисан Кетлинг, чиято мисъл още беше при Оленка.

— Богуслав Радживил! Но ругите! Ругите за какво са?! Слушай, ти си представител, можеш да повдигнеш този въпрос, а аз така ще изрева от галерията в твоя подкрепа, че ти не се страхувай! Правото е на наша страна, а ако поискат да заобиколят закона, тогава можем такъв шум да вдигнем между арбитрите, че и без кръв да не мине.

— За Бога, не прави това, ваша милост. Аз ще повдигна въпроса, защото е правилно, но пази Боже да смущаваме сейма.

— Аз ще отида и при Храповицки, макар той да е добряк, което не е хубаво, защото от него зависи много като бъдещ маршал. Ще насъскам Пацови, най-малко ще припомним на обществото всичките му деяния. Нали по пътя чух, че тоя негодник мисли да се бори за короната!