Софи Оксанен - Чистка

— Никога не съм я виждала — заяви Алийде.

Паша не се трогна. Продължи, а думите му тътнеха като тропот от ботушите на едър мъжага.

— В този миг целият свят я издирва.

— Ай. Та аз нищичко не съм чула, макар радиото вечно да работи.

— Целта е да действаме тихомълком. Да я подмамим да се покаже. Колкото по-малко си мисли, че я търсим, толкова по-малко ще се пази.

— Ай.

— Тази жена е опасна престъпница.

— Опасна?

— Правила е лоши неща.

— Колко лоши?

— Тази жена е убила любовника си в собственото му легло. При това особено хладнокръвно.

КГБ се върна от двора и застана зад гърба на по-младия мъж. Извади от джоба на коженото си яке още снимки. Остави ги на масата върху тези на Зара.

— Това е трупът. Бъдете така добра да ги погледнете и пак си помислете дали сте виждала въпросната жена.

— Никога не съм я виждала.

— Бъдете така добра да погледнете снимките.

— Няма нужда. И преди съм виждала трупове.

— Момичето изглежда изключително невинно, но това, което е направила с любовника си… Бил е доста привързан към нея, а тя го е удушила без никаква причина, затиснала е устата му с възглавница, докато е спял. Та вие живеете сама, не е ли така? Ще си спинкате най-спокойно, ще сънувате сладки сънища и никога повече няма да се събудите. Която и да е нощ. Когато няма да подозирате нищичко и ще бъдете съвършено беззащитна.

Ръката на Алийде се бе шмугнала под ръба на мушамата. Пръстите й се свиха около дръжката на чекмеджето, готови да го издърпат. Трябваше отрано да си извади пистолета на стола. Хрянът гореше на бели стърготини пред нея, заличавайки миризмата на руска пот. Мъжът, представил се за Попов, се облегна на масата и се вгледа в Алийде.

— Добре тогава. Ще ви се обадя, ако се весне тук.

— Имаме причини да вярваме, че ще дойде.

— Че защо й е да идва точно тук?

— Тя е ваша роднина.

— Ама че сте ги намислили — засмя се Алийде и смехът й иззвъня по ръба на чашата й.

— Бабата на момичето живее във Владивосток и носи името Ингел Пек. Вашата сестра. И най-важното в случая е, че издирваната говори естонски, научила го е от сестра ви.

Ингел? Защо този мъж говореше за нея?

— Аз нямам сестра.

— Според документите имате.

— Не знам защо сте дошли тук със съчинените си истории, но…

— Най-случайно въпросната жена, Зара Пек, е извършила убийство в тази страна и, доколкото знаем, не разполага с други контакти тук. Разбира се, че ще дойде при вас, при далечната си, изгубена роднина. Въобразява си, че не знаете — по радиото и във вестниците не се е споменавало нищо за убийството — и ще дойде тук.

Пек? Фамилното й име е Пек?

— Аз нямам сестра — повтори Алийде. Пръстите й се бяха изправили, ръката бе паднала обратно в скута й. Ингел беше жива.

Паша събори стола с крак.

— Къде е момичето?

— Никакво момиче не съм виждала!

Вятърът шумолеше в ментата, окачена да се суши над печката. Течението пилееше цветчетата от невен върху вестниците. Завесите се вееха. Мъжът поглади голата си глава и заговори с равен глас:

— Сигурен съм, че разбирате колко сериозно престъпление е извършила тази жена, Зара Пек. Обадете се. Заради самата себе си. Когато дойде. Приятен ви ден.

На вратата се спря.

— Зара Пек е живяла у баба си, докато е заминала да работи на Запад. Забравила е паспорта, портмонето и парите си на местопрестъплението. Нуждае се от някой, който да й помогне. Вие сте единственият й шанс.

Зара се бе свлякла на земята от безсилие.

Стените дишаха тежко, подът пъшкаше, дъските се издуваха от влага. Тапетът пращеше.

Усещаше по бузата си стъпчици като от крачетата на муха. Как виждат, за да летят в тъмното?

Сега Алийде знаеше.

1949, Западна Естония

От Ингел не се чуваше нищо и за да държи безпокойството на Ханс под контрол, Алийде се зае да пише писма от нейно име. Не издържаше на ежедневните му въпроси, дали нямало новини от Ингел, дали не е пристигнало писмо, както и на предположенията му какво прави тя в даден момент. Алийде познаваше типичните изречения на сестра си и начина й на изразяване, подправянето на почерка й се удаде лесно. Обясни, че намерила доверен куриер и написа в писмото си, че било разрешено да се получават пратки. Ханс се възрадва, а Алийде му заизрежда всичко, което бе успяла да набави за тлъстите колети, та да подсигури Ингел за дните на нужда. После той измисли, че можел да добави и поздрав от себе си. Истории, които Ингел да разпознае като негови.