Фани Попова-Мутафова - Асеновци - четерилогия

Майстор Добрил се поклони дълбоко пред новия венценосец.

— Изпълних волята ти, царю честити. Църквата е изографисана според желанието на покойния севастократор.

Константин Тих, който бе приел и името Асен, откак бе избран за цар от болярския синклит и се бе оженил за Ирина, внучката на великия Йоан Асен II, полека приближи към образите на двамата ктитори. Дълго съзерцава лика на своя обичан сродник, безсилен да проговори, да изрази със слова мощните, кипящи чувства, които го вълнуваха.

В сърцето му изникна тиха, безмълвна молитва:

Ето, аз довърших твоето дело… Твоята църква е изографисана тъй, както бе мечтало жадното ти за красота сърце… Майстор Добрил вярно изпълни завета ти… Успокой душата си, брате мой… Направих всичко, което бе по силите ми… В България няма вече нито един венгерски злочинец… В Търнов грее славата на твоя род. За тебе пожертвувах любовта към съпругата си и я напуснах, за да се оженя за дъщерята на Елена и Теодор Ласкарис, която ми даде правото да нося името Асен… Да продължа рода ти…

Константин сведе чело, скръсти ръце, затвори клепки, за да скрие горещата сълза, която бе изгорила окото му.

Младата царица живо се извърна и загледа образите, които Добрил бе изписал на южната стена, точно срещу тия на ктиторите.

Нагиздени в богати царски одежди, Константин Асен и Ирина Ласкарис носеха със сдържано величие знаците на своята власт. Едрата снага на Тих стоеше изправена в целия си ръст, облечена в светла багреница. Червеният плат, изтъкан на жълти кръгове, преплетени с други по-дребни кръгове, в които имаше кръстчета и четири бисери, излъчваше тежък копринен блясък. Полата на багреницата бе обточена с широка сърмена ивица, а около раменете бе кръстосан златошит лорон, обсипан с бисер и скъпи камъни, чийто край бе метнат през лявата ръка на царя. В сгънатата си към гърдите десница Тих държеше дълъг скиптър, завършен с кръст посред кръг. При китките имаше ръкавели от сърма, обсипани с цветни камъни. Подобни гривни носеше и над лактите си, близо до раменете. Царският венец приличаше по-скоро на бранен шлем, отколкото на диадема. Отстрани се спущаха върви бисер, а на върха й блестеше червен камък. Подобен рубин, ала продълговат и огромен, се намираше по средата на короната, която бе обсипана цяла с изумруди, бисер и каланти. В лявата си ръка Константин Асен стискаше пурпурноцветна акакия. В пурпур бяха обути и краката му. Мургавото му лице, обградено с кестенява, спусната до ушите коса и по-светла брада, бе замръзнало в строга съсредоточеност. Очите му гледаха загрижено, ала смело в бъдните дни, които му носеше Асеновското наследство.

Внучката на великия Йоан Асен бе застанала гордо до съпруга си. Макар и отрасла като никейска княгиня, тя бе научила още от майка си Елена българския език и от нея бе свикнала да мисли с обич за далечния Хем. Изпълнена със съзнание за високото си предназначение, тя носеше с царствено достойнство тежката корона на българските императрици. Дясната й ръка сочеше с властно движение към самодържеца, в лявата държеше тънък, златен скиптър. Дългият нос, надменната уста, едрите продълговати очи, напомняха гръцкия й произход, ала волевата долна челюст бе асеновска. Бледността на лицето изпъкваше още по-силно връз гъстата малинова багра на далматиката, цяла извезана с двойни сърмени кръгове, обсипани с бисери. Богата наметка от златист брокат обгръщаше с топло сияние стройното й тяло. Червена кадифена шапка плътно притискаше вчесаните край ушите коси, а връз нея бе сложена широка корона, завършваща е едри рубини, закрепени на изрязани зъбци, цяла трепнала в пъстрия блясък на многобройни скъпи камъни. С подобни, едри изумруди и рубини бяха обкичени и ръбовете на мантията, както и сърмената ивица на долния край на далматиката й.

Главите на Константин и Ирина бяха обкръжени със светливи нимби.

Ала често и в лицата на светиите можеха да се доловят чертите на царя и царицата, на ктитора и ктиторицата. Богородица напомняше тънката хубост на Десислава, в лицето на Христа се таеше прилика с Константин Тих, света Екатерина приличаше на царицата, а Калояновото строго чело и замисленият му взор се мяркаха под нимбите на безброй светци.

След като разгледаха цялата църква, високите гости се спряха за последен път пред образите на ктиторите. Сякаш да се сбогуват, преди да се върнат към своя тежък жребий на мощ и власт.

След смъртта на севастократора Петра вторият зет на царицата Мицо се бе опитал да завземе престола, ала бе забягнал от Търнов пред гнева на Калояновите привърженици. Ирина се бе оттеглила в манастир, приемайки монашеското име Ксения.