Конн Иггульден - Света троица

— Добре, сега ще ми кажеш ли къде трябва да ида вместо теб, или и за това трябва да питам Трънинг?

Гласът му звучеше напрегнато и като реакция старецът леко сви устни, хем ядосан, хем развеселен.

— Казах да не го приемаш навътре, момче. Имаш добра дясна ръка и си мой син, но не си бил начело, не и в повече от една-две малки схватки. Мъжете не те уважават, както Трънинг. И на какво отгоре? Той се е бил двайсет години както във Франция, така и в Англия. Той ще те предпазва.

Графът зачака знак, че синът му приема доводите, но Томас продължаваше да го гледа начумерено, обиден и ядосан. Старецът поклати глава и продължи:

— Утре ще има сватба в рода Невил, Томас, долу в Татършел. Майчиният ти клан се е пресегнал да дръпне още един в хватката си. Туй нафукано петле Солсбъри ще бъде там, за да ожени сина си. Те ще са спокойни, доволни, че водят нова невеста обратно в дома си в Шериф Хътън. Моят шпионин ми разказа всичко, рискува си кожата, за да ми съобщи навреме. Добре му платих за това, признавам. Сега слушай. Ще бъдат на коне и пеша — весели сватбари, запътили се обратно към трапезата в чудесен летен ден. И ти ще бъдеш там, Томас. Ще ги размажеш, жив човек няма да оставиш. Това е повелята ми към теб. Разбираш ли ме?

Томас преглътна мъчително, докато баща му го гледаше. Граф Солсбъри беше брат на майка му, синовете му — негови братовчеди. Беше си мислил, че ще подгони някой от по-слабите клонове от родословното дърво на Невил, а не самите му корени и главата на клана. Ако стореше това, което му заръчваха, за един ден щеше да си създаде повече кръвни врагове, отколкото през целия си живот до този момент. Въпреки това кимна, не можейки да се довери на гласа си. Устните на баща му се изкривиха в кисела физиономия, когато за пореден път съзря слабостта и нерешителността на сина си.

— Солсбъри се жени за Мод Кромуел. Знаеш, че нейният чичо държи къщи на рода Пърси и отхвърля моите претенции към тях. Сякаш той си мисли, че може да даде от моето наследство за зестра на Невилови, че сега са толкова силни, та ще бъда принуден да се откажа от делата си срещу него. Пращам те да им покажеш що е справедливост. Да им покажеш авторитета, който Кромуел пренебрегва, като търси нечия по-голяма сянка, под която да се скрие. Изслушай ме сега. Вземи седемстотинте ми мъже и ги избийте всичките, Томас. Увери се, че и племенницата на Кромуел е сред мъртвите, че да мога да спомена името ѝ следващия път, когато срещна плачещия ѝ чичо в кралския двор. Разбираш ли ме?

— Естествено, че разбирам! — отсече Томас и гласът му звучеше по-твърдо. Усети как ръцете му треперят, докато гледаше свъсено баща си, но нямаше да се подложи на бащините си упреци, като му откаже. Стисна челюст и решението бе взето.

Зад гърба му някой почука на вратата и накара двамата мъже да подскочат като гузни конспиратори. Томас се отдръпна и тя се отвори с трясък. Сепна се, като видя, че майка му стои насреща.

Баща му се изпъна и изду гърди.

— Сега върви, Томас, защити семейството и собственото си име.

— Остани, Томас — бързо рече майка му с ледено изражение.

Томас се поколеба, после сведе глава и се измъкна покрай нея навън. Останала сама, графиня Елинор Пърси се обърна рязко към съпруга си.

— Виждам, че охраната и войниците ти се въоръжават и покриват герба на Пърси. Сега синът ми бяга от мен като бито куче. Трябва ли да питам? За какъв коварен план си му шепнал този път, Хенри? Какво си сторил?

Граф Пърси пое дълбоко въздух, триумфът му си личеше ясно.

— Значи не си подслушвала на вратата като някоя слугиня, а? Какво правя аз не е твоя работа — и докато говореше, тръгна да излиза покрай нея навън в коридора. Елинор препречи пътя му, за да го спре, и вдигна река към гърдите му. В отговор графът я хвана грубо, стискайки пръстите ѝ тъй, че тя извика. Той ги изви още повече, като я държеше за лакътя с другата ръка.

— Моля те, Хенри. Ръката ми… — едва отрони тя.

Той я изви още по-силно и я накара да изкрещи. В коридора зърна един прислужник, забързан към тях, и взе да рита вратата, за да я затвори.

Докато жена му хленчеше, старецът я наведе напред, сви я почти на две, без да пуска ръката ѝ.

— Направил съм това, което и вие, Невилови, бихте ми направили, ако бях оставен на вашата милост — прошепна той в ухото ѝ. — Нима си мислила, че ще позволя брат ти да се възкачи над името Пърси? Сега, като канцлер на херцога Йорк, той заплашва всичко, което представлявам, всичко, което трябва да браня. Разбираш ли ме? Взех те, за да ми родиш синове, плодовита невеста от рода Невил. Е, това си го свършила вече. Сега не смей да ме питаш за работите в моята къща!