Конн Иггульден - Света троица

Дери се изчерви, като чу какво е изтърпяла, макар че му бяха разказвали историята повече от веднъж. Една част от него можеше дори да се възхити на извратения мозък на Йорк, как му е дошло наум да си помисли, че бременността може да е била измамна и някое друго дете да бъде донесено отвън. Поне тази тема бяха оставили на мира, макар че все още се носеха слухове за друг баща. Шепнеха името на Съмърсет в тази връзка, което прилежно се докладваше обратно до наострените уши на шпионина. Но като познаваше наеженото достойнство на Съмърсет, съмняваше се, че това е нещо повече от вулгарна лъжа, макар и доста находчива.

Докато седеше и размишляваше, откри, че клюма почти в синхрон с краля — изтощението изведнъж го обзе целия. Направо благославяше Маргарет, че го видя как се срива и го отпрати, за да се погрижат за почивката му. Той коленичи и се поклони на херцог Бъкингам на излизане, поглеждайки за последно към изпадналия в ступор крал, сляп и глух за всичко, което ставаше около него. После се запрепъва след прислужника, който го отведе в една стая с мирис на прах и влага. Без дори да си направи труд да свали мократа роба, Дери се просна в цялата си дължина върху леглото и заспа.

Настроението беше повишено, когато сватбарите започнаха да се разбуждат. Онези от тях, дето страдаха от махмурлук заради предната вечер, търпеливо чакаха на опашка за купа варено говеждо с кнедли, питателно и мазно ястие, което щеше да просмуче силната бира и да успокои стомаха. Тъй като не беше нито сряда, нито петък или събота, нямаше причина да не си хапнат месо, макар че обикновено малцина биха напълнили стомасите си толкова рано сутринта. Но пък сватбата предразполагаше към излишък — по-късно гостите и придворните щяха да могат да кажат, че са ги хранили и поили, докато изпаднат в несвяст и дрехите им се пропукат по шевовете.

Главата на фамилия Невил, Ричард, граф Солсбъри, беше в приповдигнато настроение, докато изпразваше мехура си в един храст и гледаше с известно задоволство как парата се издига. Сватбата бе преминала добре, синът му Джон изглеждаше прекрасно и се държа с достойнство. Солсбъри се усмихна, прибра члена си и завърза връзките си, прозявайки се тъй упорито, че чак челюстта му изщрака. Пил беше повече, отколкото е добре за мъж на неговата възраст, това беше ясно, затуй се и потеше дори на утринния хлад, но пък ако един баща не може да отпразнува сватбата на сина си, нещо не беше наред в света. Не беше за отхвърляне и това, че Мод бе рядко красива, с широки бедра и силна, а по дясната ѝ буза се виждаха онези кръгли набръчкани белези, дето показваха, че е преживяла страшната болест и няма да донесе дребна шарка в семейството му. С удоволствие бе опънал сватбената шатра върху мъхнатата земя, дюдюкаше и подхвърляше съвети заедно с останалите, докато новата двойка се червеше, а после шатрата се разклати от любовни усилия и женски нервен кикот. Накрая собствената му жена Алис го издърпа настрана, прогони и мъжете, за да даде на младите малко лично пространство.

Придворните на Невил продължиха да пият след това, изпразваха меховете с бира и бяло шери, дето бяха надонесли с каруците, за да пият по пътя. Малцина бяха будни на следващата сутрин, за да нададат ликуващи възгласи, когато младият Джон закачи отпред парчето плат, накапано с девствена кръв. Малко по-късно самият той излезе, за да се разходи сред тълпата, която го потупваше доволно по гърба. Майка му донякъде развали впечатлението, като го спря и избърса с кърпа едно петно от лицето му пред очите на всички.

Бяха прекарали хубав ден и времето се задържа чудесно. Може би по-малка група от гости би прекарала нощта в странноприемницата на пътя, но Солсбъри имаше повече от двеста войници и стрелци, които пътуваха с него на север. Твърде много хора бяха убити предходната година из цялата страна, за да рискува където и да е живота на жена си и децата си, без да вземе със себе си най-добрите си стражи.

Личният му прислужник донесе малко дървено столче и бръснарска масичка и ги постави върху тревата — на масата имаше бяла кърпа, бръснач, шише с олио и купичка с вряла, изпускаща пара вода. Солсбъри бавно разтри поникналите по брадичката си косми и се смръщи, като си представи колко работа предстои. Приятно му беше, че си даде няколко дни почивка от управлението, свързано с имотите и титлите му, и най-вече с това на лорд-канцлер на Пазителя. Само за кратко той беше просто горд баща като всеки друг, напътстваше една млада двойка как да си създаде дом. Убеден беше, че единственото прекъсване в задълженията му тази година ще бъде, когато е на път. Шериф Хътън бе една от любимите му къщи — там той и съпругата му бяха прекарали част от собствения си меден месец. Знаеше, че Алис ще е щастлива да види отново това място, макар и не за дълго. Синът му и Мод щяха да останат още седмица там и щяха да се занимаят с уреждането на имотите от зестрата, която тя бе донесла за семейството на Невил.