Конн Иггульден - Света троица

По челото на кралицата се появиха бръчки на загриженост. Тя махна нетърпеливо с ръка.

— Разправяй ми за бунтове, Дери! За провалите му ми разправяй! Кажи ми, че английският народ не дава подкрепата си за този човек.

Дери се поколеба, преди да продължи.

— Гарнизонът на Кале е отказал да се подчинява, Ваше Величество. Това е трън в очите, който Йорк трябва да преодолее. Те са най-голямата армия на разположение на Короната, а твърдят, че не са им плащали, откак Мен и Анжу са паднали. Последно чух как били заграбили вълната от сезона и заплашват да я продадат, като сложат печалбите в собствения си джоб.

— По-добре, Дери, още по-добре! Би могъл да прати граф Съмърсет да се оправя с тях, ако не беше загубил подкрепата на този добър мъж покрай атаките си към съпруга ми. Сигурна съм, те щяха да послушат Съмърсет. Нали знаеш, че Йорк намали и кралското домакинство? Дойдоха тук неговите хора с разни заповеди и печати и освободиха лоялни служители, без дори да им дадат пенсия, взеха и коне от конюшнята, за да ги разпределят сред поддръжниците на господаря си. Породи, дето повече не можеш да събереш на едно място. И всичко това в името на свидните му сребърни парички, Дери!

— Да, чух това, Ваше Величество — отвърна той с неудобство. Зачуди се кога ли спи Йорк, за да е свършил толкова много неща само за една година. Проблемът с гарнизона в Кале беше един от само пет-шест по-дребни черни точки срещу Пазителя Йорк. Страната се развиваше достатъчно добре и макар някои да говореха срещу орязването на кралското домакинство, Йорк безмилостно събираше държавните фондове, а после харчеше придобитото мъдро, за да си спечели още по-голяма поддръжка. Дери вече виждаше времето, в което страната би предпочела крал Хенри никога да не се събуди, ако всичко продължаваше да се развива така. Той и Маргарет искаха или Йорк да го сполети някакво нещастие, или пък кралят най-сетне да дойде на себе си. Нуждаеха се от това, и то преди да е станало твърде късно. Дери отново се взря в безстрастното изражение на монарха, който климаше в стола си, и усети как по тялото му преминава тръпка, а ръцете му настръхват. Ужасно нещо беше жив човек да бъде докаран до такова жалко състояние.

— Има ли някакво подобрение в заболяването на краля? — попита той.

Маргарет поизпъна гръб, за да се защити от болката, която щеше да последва, докато отговаряше.

— Двама нови лекари се грижат за него, онзи глупак Олуърди вече го няма. Трябваше да изтрая всякакви набожни лицемери, които идваха тук да тормозят и да зяпат съпруга ми. Той изстрада толкова много, на такива отвратителни неща го подлагаха, че ме е срам да ти разказвам. И никой от тях не успя да върне духа му в тялото. Бъкингам ми е голямо утешение, но дори и той понякога се отчайва, нали, Хъмфри?

Херцогът издаде неясен звук и предпочете да сърба от купичката със супата, поставена пред него.

— Ами синът ви, Ваше Величество? — попита Дери колкото е възможно по-внимателно. — Когато го показахте на крал Хенри, нямаше ли никаква реакция?

Маргарет сви устни.

— Звучиш ми като онзи абат Уедъмстед с неговите инквизиторски въпроси. Хенри вдигна очи, когато му показах бебето. Вдигна поглед за миг и съм убедена, че разбра какво му говоря — очите ѝ блеснаха от сълзи, предизвиквайки го да ѝ се опълчи.

Дери прочисти гърлото си и започна да съжалява, че е дошъл.

— Съветът на лордовете ще се събира през следващия месец, Ваше Величество, за да назове сина ви Едуард за кралски наследник и за принц на Уелс. Ако Йорк се намеси в това, амбицията му да управлява ще лъсне. Макар че това би било жесток удар, едва ли не се надявам да стане, та другите да разберат истинското лице на този Пазител и какво възнамерява да прави. Онези благородници, които се лутат и отказват да видят истината, няма да могат да я отрекат тогава.

Маргарет погледна към съпруга си и по лицето ѝ се изписа тревога.

— Не мога да се надявам на това, Дери. Моят син е наследникът. Заради малкия Едуард изстрадах унижението Йорк и Солсбъри да присъстват на раждането, да се промъкват край леглото ми и да надничат под завивките, за да се уверят, че бебето е наистина мое! Лорд Съмърсет едва не стигна до бой с тях, за да защити честта ми, Дери. Има моменти, в които едва ли не съжалявам, че тогава не прониза на място с меча си този Плантагенет заради наглостта му и обидите му. Не, мастър Бруър. Не! Не мога дори да си помисля, че тези страхливци биха могли да отхвърлят рождените права на сина ми.