Конн Иггульден - Света троица

Той вдигна очи и благодари на мъжа, който го подкрепи — очите му се разшириха, щом разпозна херцога на Бъкингам. Хъмфри Стафорд беше червендалест и едър, мъж с огромен апетит. Беше се справил с Дери все едно беше лек като перце и главният шпионин се зачуди колко ли от теглото си е загубил по пътя.

Херцогът се приведе и се вгледа в него, като огромният му издут нос се набръчка гнусливо.

— Смъртно уморен — заяви той. Дери с неудобство откри, че онзи се навежда още повече и го подушва. — Дъхът му е сладък, Ваше Величество, като от загнило. Каквото и да е онова, дето има да ни казва, да го казва веднага, преди да се е гътнал и да ни умре в ръцете.

Дери присви очи към надвисналото отгоре му лице.

— Ще оживея, милорд. Обикновено успявам.

Нито за миг никой от трима им не погледна към крал Хенри. Той седеше ням, безчувствен и невиждащ. Дери рискува да хвърли поглед изпод вежди, ала съжали, че го стори. Кралят беше слаб и блед, но не това бе най-странното. Очите му бяха отворени и абсолютно празни. Би повярвал, че има насреща си труп, ако не виждаше, че диша, като главата му лекичко се полюляваше при всяко вдишване.

— Гореща супа за мастър Бруър — чу се гласът на кралицата. — Също хляб и масло, още студено говеждо с чесън, всичко, което успеете да намерите.

Той затвори очи с благодарност и остави болежките да отшумят, докато в тялото му се настаняваше топлината от стаята. Не бе стъпвал близо до хубав огън от дълго време. Завладяха го облекчение и изнемога, почти дремеше, когато поставиха под носа му чиниите. Миризмата им го свести и той се нахвърли с такъв внезапен прилив на апетит, че в очите на Маргарет заблестя развеселено пламъче. Усещаше как врялата супа го връща към живот, сякаш питателността ѝ достигаше право в крайниците му и се процеждаше до мозъка на костите му. Дери млясна с уста и отчупи от хляба, който беше тъй пресен, че нямаше дори нужда да го топи в супата, за да го омекотява.

— Мисля, че ще живее — иронично се обади Бъкингам от отсрещната страна на масата. — Ако бях на ваше място, Ваше Величество, щях да внимавам за покривката си. Така както е тръгнал, спокойно може да изяде и нея.

Дери го изгледа студено, но прехапа език, за да не си създава нови врагове. Със сигурност, поне за момента, му беше достатъчно да е преследван от един херцог.

Отпусна се на стола. Знаеше, че кралицата го глези повече от повечето хора, дето ѝ служеха. Беше ѝ благодарен. Дери вдигна покривката, за да попие крайчеца на устата си, като същевременно се усмихна на Бъкингам.

— Ваше Величество, благодаря за търпението. Достатъчно се съвзех, за да ви докладвам новините.

— От два месеца те няма, Дери. Какво те държа далеч от краля толкова дълго?

Той изправи гръб, бутна настрани чинията, тъкмо навреме, за да бъде отнесена от прислугата.

— Ваше Величество, стягах редиците на онези, които ми носят новините. Имам мъже и жени на служба във всеки благороднически род и те са лоялни към крал Хенри. Някои вече ги няма — едни са били разкрити и ликвидирани, други са били принудени да бягат. Трети пък са се издигнали до по-авторитетни позиции, което според тях означава, че ще им заплащам повече. Употребих време да им обясня, че лоялността към краля не се измерва със сребро, макар че някои ми искаха наведнъж по трийсет сребърника.

Кралица Маргарет беше красива млада жена, все още на двайсет и няколко години, с чиста кожа и нежен врат. Тя присви очи, докато Дери говореше, хвърляйки бързи погледи към съпруга си, сякаш очакваше, че той може да реагира след всички тези месеци на мълчание. Сърцето на Дери се сви като я гледаше — съпруга на мъж, който изобщо не я беше опознал.

— Какво ново за Йорк, Дери? Разкажи ми за него.

За миг той вдигна очи към тавана с орнаменти, обмисляйки как да опише Пазителя, без да прекърши надеждите ѝ. Простата истина беше, че Йорк не се бе провалил в управлението на страната. Некомпетентността не беше измежду всички възможни обвинения, дето можеше да отправи срещу Ричард Плантагенет. Дълбоко, дълбоко в сърцето си той съзнаваше, че херцогът управлява огромната и сложна машина на държавата с доста повече умение и разбиране, отколкото Хенри някога е имал. Но това не беше нещо, дето можеше да го каже на младата му съпруга, която отчаяно чакаше да чуе добри новини.

— Той не крие поддръжката си за рода Невил, Ваше Величество. Йорк и граф Солсбъри придобиват имоти и къщи из цялата страна. Чух за дузина случаи, отишли на съд, където в основата е присвояването на земя от страна на Невил.