Конн Иггульден - Кръвна връзка

— Аз не се боя от армията на Уорик — рече Съмърсет.

— Разбира се, че не! — промърмори Клифорд, но бе спрян от предупредителен поглед.

— Вярно, те са имали около месец, за да подготвят защитата си, докато ние се движехме бавно като охлюви на юг — Съмърсет вдигна ръка, за да потуши надигащото се роптание. — Спокойно, господа. Знам, че мъжете трябваше да се хранят, но резултатът е, че дадохме на Уорик време, а с неговото богатство не се съмнявам, че се е възползвал от възможностите за прехрана на Лондон. Още повече, че крал Хенри е в негови ръце и това му дава странно… влияние. Макар кралят да е затворник, смятам, всички сме наясно, че той няма да извика или да се опита да избяга. Независимо от това, като изключим тези неща, те представляват немногобройна армия от момчета от Кент, Лондон, някои от Есекс или Съсекс. Не се страхувам от точно тази армия… Но, разбира се, има и друга.

Съмърсет огледа събраните мъже и очите му се спряха за миг върху Маргарет, макар че тя не вдигна поглед от скръстените в скута ѝ ръце.

— Синът на Йорк, Едуард, или вече да го наричам Йорк? Онзи, който преди беше граф Марч — имаше не повече от няколко хиляди бойци в Уелс и въпреки това успя да пречупи силите на трима Тюдори, като уби бащата и разпръсна синовете. Може и да не е събрал други под знамената след тази победа, макар че из цялата страна има гневни мъже, които биха го последвали, ако ги повика. Йорк е от кралски род и той може да ни застраши. Ако Йорк се присъедини към Уорик, стават почти колкото нас. Със сигурност достатъчно близко, за да се притесняваме — той разтърси глава. — Като Уорик, и аз бих искал врагът да е с лице към мен, готов да се бие и умре, но синът на Йорк със сигурност ще излезе срещу нас в някой момент — и той може да ни удари отстрани.

Съмърсет поспря, за да си поеме дъх, и огледа всички наоколо.

— Милорди, милейди, мастър Бруър, не можем да танцуваме с Уорик и да ни приклещят по средата. Не можем да го оставим да дава тон. Щом съгледвачите на мастър Бруър са съобщили, че имаме крепост със слаб фланг, заповедите ми ще бъдат да се възползваме от всяко предоставено ни преимущество. Не виждам особено достойнство в това да изпратя хиляди мъже да загинат срещу една добре подсигурена позиция, лорд Клифорд. Цезар е маневрирал на бойното поле, тъй мисля. Може би дори точно из тези поля, Джон!

Дери видя как Клифорд се усмихва и свежда глава. По неизвестна причина изведнъж усети, че не може да търпи да гледа как този човек се отпуска в подобна компания. Може би беше още една черта на остаряването, но не можеше да остави момента да се изниже.

— Ако ми позволите да обясня на барон Клифорд, милорд, че има разлика между това да убиеш едно ранено момче, когато бяга, и да атакуваш една солидна защита, която има…

— Бруър! Дръж си езика зад зъбите! — сряза го Съмърсет, преди Клифорд да успее да стори каквото и да е от изненада. — Не, излез! Как смееш да говориш по този начин пред мен! Ще видя с какво да те накажа. Вън!

Дери се поклони ниско на Маргарет, ядосан по-скоро на себе си, отколкото на някой друг в палатката. Изпита мрачно задоволство от това, че бе назовал гласно прегрешение на Клифорд. Синът на Йорк беше на седемнайсет и не представляваше опасност за никого, мъчейки се да избяга от бойното поле при Сандъл. Не знаеше дали младежът е бил ранен, но бе добавил този детайл, за да опише Клифорд в още по-черни краски като жестокият насилник, какъвто беше в реалността. Така тръгваха историите.

Държеше гърба си изправен като дъска, докато излизаше. Съзнаваше, че е прекрачил границата. На студения въздух навън, където гневът му се охлади, се почувства стар и изморен. Клифорд можеше да го извика на дуел, макар да подозираше, че онзи нито би слязъл толкова ниско, нито пък би поел риска от един дуел пред свидетели. Най-добрите години на Дери бяха зад гърба му, това беше сигурно, но все пак би го смазал от бой, ако му се отдадеше възможност и Клифорд знаеше това.

Дери отправи нещастен поглед нагоре към камбанарията на параклиса, който беше построен върху земя на семейство Стокър от Уайбостън. Не беше достатъчно висока, за да го предпази от разни насилници, които може да го търсят през нощта. Просто ще трябва да стои буден и сред хора. Не се проклинаше за това, че разгневи Клифорд, нито дори Съмърсет. Откакто умря Йорк, около Маргарет се чувстваше липсата на авторитет. След като основният ѝ враг падна мъртъв, а съпругът ѝ все още бе в плен, бе загубила част от яростта, която я водеше години наред, като че ли не знаеше как да продължи. И в този вакуум се бяха вместили хора като Съмърсет — амбициозни младоци, които гледаха напред към бъдещето. По-слабите нещастници като Клифорд пък само търсеха някой по-висшестоящ, когото да ласкаят.