Борис Джонсон - Факторът Чърчил

С Лойд Джордж, 1934 г.

15 юли 1945 г.: с президента на САЩ, Хари Труман, в Потсдам, по време на последната конференция със Сталин.

Рубрика "Великият оратор"

Април 1908 г. По време на кампания в избирателния си окръг, Северозападен Манчестър, Реч пред съюзническите войски на 1 юни 1943 г. в римския амфитеатър в Картаген.

Във вихъра на изказването по време на ежегодната конференция на Консервативната партия, 1948 г.

7 май 1948 г., след речта пред Конгреса на Европа в Хага, развълнуван от реакцията на аудиторията. От ляво надясно са лидерите на Европейското движение: Керстенс, Рамадие, Ретингер и Дьо Ружмон.

Рубрика "Наука и иновации"

Чърчил, един от пионерите на самолетния пилотаж. Инспектиране на танковия корпус, 1919 г.

Изпробва карабината "Томпсън" ("Томи") в Южна Англия — три месеца преди деня на Десанта в Нормандия.

Заедно с Алберт Айнщайн в Чартуел, 1939 г.

В централата за изследване на атомна енергия "Харуел", 1954 г.

Рубрика "Далеч от градския шум"

В кабинета си в извънградския дом на семейството, имението Чартуел в Кент, октомври 1939 г.

(вляво долу) Зидарят Уинстън Чърчил гради стена в Чартуел, 1928 г.

(Вдясно долу) Заедно със сър Антъни Идън в Чартуел в края на 40-те години на XX в.

Рубрика "Пътят към победата"

Заедно с ген. Монтгомъри (с баретата) при пресичането на р. Рейн с американски и съюзнически войници, 25 март 1945 г.

Чърчил маха на събралото се множество пред Уайтхол на 8 май 1945 г. — денят, в който съобщава пред нацията, че войната с Германия е спечелена.

Рубрика "Международна фигура"

Септември 1909 г., наблюдава маневри на германската армия като гост на кайзера, който имал "слабост към прекомерното театралничене".

Заедно с Клеми (вляво), Гертруд Бел (трета отляво) и Т. Е. Лорънс (четвърти отляво), "който не е в пълна хармония с нормалното", март 1921 г.

Заедно с премиера на Пенджаб, сър Сикандер Хаят Хан, наречен от него "галантен боец и истински държавник", и лорд Уейвъл, главнокомандващ армията на Индия, в Кайро през 1942 г.

8 юни 1943 г.: Щабът на Съюзническите сили в Северна Африка: (от ляво надясно) външният министър Антъни Идън, лорд Алънбрук, началникът на военновъздушните сили Тедър, адмирал сър Андрю Кънингам, генерал Александър, генерал Маршал, генерал Айзенхауер и генерал Монтгомъри.

Заедно със Сталин, Стария мечок, отбелязват 69-ия рожден ден на Чърчил в Техеран, ноември 1943 г.

С генерал Дьо Гол, "последния оцелял от славно войнстващо племе", когото той нарича също и Чудовището от Хампстед, в Париж, 11 ноември 1944 г.

Декември 1944 г., заедно с архиепископ Дамаскинос — "хитрия средновековен прелат", който играе ключова роля в опитите на Чърчил да спре комунизма в Гърция.

Заедно с крал Ибн Сауд, "боса на босовете" в Арабския свят, в "Гран отел дю Лак", близо до Кайро, февруари 1945 г.

(вляво горе) Заедно с генерал Пършинг на церемония в Лондон, юли 1919 г.

(вдясно горе) Май 1943 г., заедно с Рузвелт в околностите на "Шанзри Ла", вилата на американския президент.

Произнася реч на празник за американския Ден на благодарността в "Роял Албърт Хол" в Лондон, ноември 1944 г.

(вляво горе) С президента Труман на път за Фултън, Мисури, където предстои да произнесе знаменитата си реч за Желязната завеса, март 1946 г.

(вдясно горе) 12 март 1946 г., пред гроба на президента Рузвелт в Ню Йорк., Юни 1954 г.: с вицепрезидента Ричард Никсън във Вашингтон за разговори с президента Айзенхауер и държавния секретар Джон фостър Дълес.

Рубрика "Наследството"

1954 г., сър Антъни Идън подканя за овации след прощалната реч на Чърчил пред конференция на Консервативната партия. До Чърчил е застанала Клеми.

Клементин официално открива статуята на съпруга си в сградата на Камарата на общините, 1 декември 1969 г.

Висша държавна длъжност, "Пазител на малкия кралски печат". — Б. пр.

"Не може да мръдне от тоалетната", непреводима игра на думи. — Б. пр.

Превод на "Тигъра" от Теменуга Маринова. — Б. пр.

Огъстъс Уелби Пюджин е архитект и дизайнер, един от двамата основни създатели на Уестминстърския дворец. — Б. пр.

Линията "Мажино" (фр. Ligne Maginot) е система от укрепления, строени от 1929 до 1940 година по границата с Германия. Дължината й е близо 400 км. Носи името на френския военен министър ген. Андре Мажино. — Б. пр.

Жак Клузо е френски полицейски инспектор от комедия от 60-те години на XX в. — Б. пр.