Борис Джонсон - Факторът Чърчил

Вече било твърде късно вечерта и всички си били тръгнали, а охраната на вратата се отнесла много неприятно с младежа.

На няколко пъти му казали да остави папката при тях, а някой ще я предаде сутринта. Той категорично отказал и заявил, че ще я предаде само на някого с висш офицерски чин.

Накрая слязъл старши офицер и взел папката — и разбира се, се оказало, че това е заповедта за начало на битката при Анцио!

На следващия ден се свиква Военният кабинет, за да се разберат доколко сериозно е нарушението на сигурността, както и дали да се пристъпи към десанта при Анцио.

Разгледали папката внимателно и преценили, че тя е била във водата само няколко секунди, както и че версията на чистачката е вярна — и така в крайна сметка те решили да продължат с нахлуването в Италия.

Тогава Чърчил се обърнал към командващия Имперския генерал щаб и го попитал: "Пъг, как се случи това?". Исмей му разказал за жената и сина й, а в края на разказа Чърчил се разплакал.

"Тази жена трябва да е почетен командир на Британската империя ( Dame Commander of the British Empire)! — казал той. — Да се направи!"

Неговият личен секретар, Джок Колвил, задвижил въпроса и се свързал с Томи Ласълс, личния секретар на краля, за да види дали може да се осъществи. Това е едно от малкото неща, които кралят не свършва както трябва, защото, когато идва ред за обявяване на отличията по случай рождения му ден, тя получава само Member of the Most Excellent Order of the British Empire (Член на ордена на Британската империя).

Но нека довършим историята — когато самият Чърчил слиза от власт през 1945 г., в списъка с отличия във връзка с оставката му фигурира едно име. Номер пети в списъка — Dame Commander of the British Empireза чистачката от министерството.

Тази история, уви, не успях да потвърдя с документи нито в архива на Чърчил, нито другаде. Но тя илюстрира една фундаментална истина. Уинстън Чърчил обичал нещата да стават така, както той каже. И слава богу, че е било така.

Също както е с листата на дърветата, така е и с поколенията на човека, казва Омир. На мен това ми звучи доста вярно: на листата приличаме не само по това, че сме смъртни, но и по това колко сме подобни един на друг.

Винаги съм си мислел, че един извънземен, когато хвърли бегъл поглед на планетата ни, може да заключи, че ние, човешките същества, сме не толкова отделни индивиди, колкото част от същия организъм: като листа, свързани с невидими клонки и клони.

Изглеждаме доста подобно, шумолим заедно, брулят ни същите ветрове и така нататък. Лесно е да се разбере защо толкова много историци и историографи са възприели линията на Толстой — че историята на човечеството не е историята на велики мъже и блестящи дела.

В продължение на няколко десетилетия беше модерно да се казва, че тези така наречени "велики" мъже и жени са от второстепенно значение, ярки мехурчета по големите вълни на историята. Но истински важните събития, според тази гледна точка, са дълбоките икономически сили, технологичният напредък, промените в цената на соргото, преобладаващата тежест на безкраен брой ежедневни човешките действия.

Е, аз пък мисля, че историята на Уинстън Чърчил е чудесно опровержение на тази теория. Той и сам той променя света, в който живеем.

Лесно е да се сетим и за няколко други хора, които са имали колосално влияние върху световната история — но почти винаги за по-лошо: Хитлер, Ленин и т. н. За колко други можете да се сетите, които да са били движещата сила към по-доброто, които лично са наклонили везните на съдбата в посока на свободата и надеждата?

Сигурен съм, че не са много, и това е така, защото, когато историята се нуждаеше от това — през 1940 г. — само един човек притежаваше фактора Чърчил. И сега, след като посветих доста време на разсъждения по въпроса, аз заставам твърдо на страната на тези, които мислят, че не е имало човек като него, нито преди, нито след това.

1874 Роден на 30 ноември

1876 Семейство Чърчил се премества в Дъблин

188 °Cемейство Чърчил се връща в Англия

1882 Записан е в училище "Сейнт Джордж" в Аскот

1884 Записан е в училище "Брънзуик" в Хоув

1886 Баща му става министър на финансите

1887 Записан е в "Хароу"

1893 Постъпва в Кралския военен колеж в Сандхърст

1894 Става кавалерийски офицер в 4-ти кралски хусарски полк

1895 Баща му умира

Пише за Дейли График, отразявайки събитията в Испано-американската война в Куба

Първо посещение в САЩ

1896 Изпратен като офицер в Индия, отдава се на самообразование