Кен Фоллетт: Крахът на титаните - част I

Били облече ризата си, същата, с която ходеше на училище вече четвърти ден. Ризите се сменяха само в неделя. Днес обаче имаше нов чифт панталони - първите, които му стигаха до глезените. Направени бяха от молескин, плътен непромокаем памук. Бяха символ на неговото влизане в света на мъжете и той с наслада усети допира на тежкия плат. Сложи си дебелия кожен колан и ботушите, които бе наследил от Уесли, и слезе.

Холът заемаше по-голямата част от приземния етаж, петнайсет квадратни фута, с маса в средата и огнище в единия ъгъл. Домашно изтъкана черга по-криваше каменния под. Тате седеше на масата и четеше стар брой на "Дейли мейл”, а в основата на дългия му остър нос се крепяха чифт очила за четене. Мама правеше чай. Остави чайника, целуна момчето по челото и рече:

— Как е малкият ми мъж на рождения си ден?

Били не отвърна. „Малкият" го нарани, защото наистина беше малък, а „мъж“-ът — защото знаеше, че не е такъв. Отиде в кухнята. Потопи тенекиената купа в бъчвата с вода, изми лицето и ръцете си и изля излишната вода в плитка каменна мивка. В помещението имаше и бакърена вана, която се топлеше на огън, но нея използваха само в събота, когато се къпеше цялото семейство.

Бяха им обещали течаща вода скоро. В някои от миньорските домове вече имаше. Семейството на Томи Грифитс беше сред късметлиите. Били още се дивеше как може да отиде на гости, да завърти кранчето и да получи чаша студена вода, без да му се налага да разнася кофа до помпата на улицата. На хората в Уелингтън Роу, където живееше и семейство Уилямс, все още им се налагаше да си носят вода от вън.

Върна се в хола и седна на масата. Мама постави пред него голяма чаша подсладен чай с мляко. Отряза две дебели порязаници от един самун домашен хляб и извади от долапа под стълбището парче сланина. Били събра длани, затвори очи и рече:

— Благодаря ти, Боже, за храната. Амин.

После отпи малко чай и нареди сланината на хляба.

Бледосините очи на тате го погледнаха иззад вестника.

— Посоли си хляба. Под земята ще се потиш.

Бащата на Били работеше за Федерацията на миньорите в Южен Уелс, най-силния профсъюз във Великобритания, както той никога не пропускаше да отбележи. Наричаха го Дай Профсъюза. Много мъже се казваха Дай, съкратено от Дейвид или Дафид, както се произнасяше на уелски. Били научи в училище, че името Дейвид е популярно, защото така се казвал светецът-патрон на страната, както Патрик в Ирландия. Всичките Дайовци се различаваха не по фамилиите си — почти всички в града бяха Джоунс, Уилямс, Евънс или Морган, - а по прякорите си. Рядко се използваха истинските имена, ако вместо тях хората можеха да си измислят смешни прякори. Били се казваше Уилям Уилямс, затова му викаха Били Двойния. Жените понякога получаваха прозвищата на съпрузите си, затова мама се казваше госпожа Дай Профсъюза.

Дядо слезе, докато Били лапаше втората си филия. Въпреки топлото време носеше яке и жилетка. Когато изми ръцете си, седна срещу момчето.

— Не изглеждай така нервен - посъветва го той. - Аз слязох в шахтите на десет. Моят баща пък бил още на пет, когато неговият баща го свалил там на гърба си. Работел е от шест сутринта до седем вечерта. От октомври до март не е зървал дневна светлина.

— Не съм нервен. — Това не беше вярно. Страх го беше дори да стане от масата.

Дядо обаче беше добър и не продължи темата. Били го харесваше. Мама се държеше с Били като с бебе, тате пък бе строг и язвителен, но с дядо се спогаждаха добре, като двама възрастни.

— Слушайте — повиши глас тате. Никога не си купуваше „Дейли мейл”, парцал, обслужващ десни интереси, както го наричаше, но от време на време го взимаше от някого другиго и го четеше вкъщи на глас, подигравайки се на глупостта и двуличието на управляващите. — Лейди Даяна Манърс е била критикувана, че носи една и съща рокля на втори пореден бал. По-младата дъщеря на херцога на Рътланд е спечелила наградата за най-хубав дамски костюм на бала в Савой за изящния си корсаж, комбиниран с дълга пола с обръчи. Наградата е двеста и петдесет гвинеи. — Той свали вестника и каза: — Това ти е заплатата поне за пет години, Били, моето момче. Ето и още: „Тя обаче си спечели неодобрението на модните специалисти, като се облече по същия начин на партито на лорд Уинтъртън и Ф. Е. Смит в хотел „Кларидж“. Твърде много хубаво не е на хубаво, коментираха те”.

Отново вдигна глава.

— По-добре да смениш престилката, мамче — подкачи той жена си. Не би искала да си спечелиш неодобрението на модните специалисти.