Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част I

Давид, еврейски войник

Сержант Гаврик

Лейтенант Томчак

Владимир Илич Ленин, ръководител на Болшевишката партия

Лев Троцки

Дейвид Уилямс, профсъюзен организатор

Кара Уилямс, съпругата му

Етел Уилямс, дъщеря им

Били Уилямс, синът им

Дядо, баща на Кара

Лен Грифитс, атеист и марксист

Госпожа Грифитс

Томи Грифитс, син на Лен, най-добър приятел на Били Уилямс

Госпожа Мини Понти

Джузепе „Джоуи“ Понти

Джовани „Джони“ Понти, по-малкия му брат

Дейвид Крамптън, „Дай Ревльото“

Хари „Мазния“ Хюит

Джон Джоунс Магазинера

Дай Сатъра, син на месаря

Пат Поуп, оператор в мината

Мики Поуп, син на Пат

Дай Коняря

Бърт Морган

Пърсивал Джоунс, председател на „Селтик Минерълс“

Малдуин Морган, управител на мината

Рис Прайс, заместник-управител на мината

Артър „Петното“ Люелин, чиновник в мината

Пийл, иконом

Госпожа Джевънс, домоуправителка

Морисън, лакей

Дай Лайньо, чистач в мината

Госпожа Дай Коняря

Госпожа Роли Хюз

Госпожа Хайуел Джоунс

Редник Джордж Бароу, отряд Б

Редник Робин Мортимър, уволнен офицер от отряд Б

Редник Оуен Бевин, отряд Б

Сержант Елайджа „Пророка“ Джоунс, отряд Б

Втори лейтенант Джеймс Карлтън-Смит, отряд Б

Капитан Гуин Евънс, отряд А

Втори лейтенант Роланд Морган, отряд А

Дейвид Лойд Джордж, либерал от Парламента

В деня, когато крал Джордж беше коронован в Уестминстърското абатство в Лондон, Били Уилямс слезе в миньорската шахта в Абъроуен, Южен Уелс.

На 22 юни 1911-та година имаше рожден ден. Събуди го баща му. Методът за събуждане на тате беше по-скоро ефективен, отколкото внимателен. Той тупаше отмерено Били по бузата, твърдо и настоятелно. Били спеше дълбоко и за кратко опита да не обръща внимание, но тупкането не спря.

За миг момчето се ядоса, но после се сети, че трябва да стане. Изведнъж дори му се прищя да стане. Отвори очи и рязко се изправи в леглото.

— Четири часът е - каза тате и излезе от стаята. Ботушите му забумтяха надолу по дървеното стълбище.

Днес Били започваше работа. Щеше да е първо чирак-въглищар, каквито на неговата възраст са били повечето мъже в града. Искаше му се да усеща повече увлечение към новото си поприще. Решен беше обаче да не изглежда като глупак. Дейвид Крамптън рева като бебе през първия си ден в шахтата и още му викаха Дай Ревльото, макар да бе на двайсет и пет, звездата на местния отбор по ръгби.

Вчера беше лятното слънцестоене и през прозорчето се лееше ярката светлина на ранното утро. Дядото на Били лежеше до него с отворени очи. Когато и да се събудеше момчето, намираше дядо си вече буден. Той му беше казал, че старците не спят много. Били се измъкна от леглото само по долни гащи — Великобритания се наслаждаваше на горещо лято, а нощите бяха меки. Издърпа гърнето и вдигна похлупака.

Нямаше промяна в размерите на пениса му, който той наричаше своя малък Били. Продължаваше да си е все същото детско пънче. Беше се надявал да е пораснал малко в нощта преди рождения му ден или поне да му е поникнало някое косъмче, но не. Най-добрият му приятел, Томи Грифитс, роден на същия ден, вече имаше по-дълбок глас и тъмен мъх на горната устна, а малкият му Томи си бе направо мъжки. Това беше унизително.

Докато използваше гърнето по предназначение, Били зарея поглед през прозореца. Виждаше се само купчината писала, металносива планина от стружки и боклуци, изхвърлени от мината - най-вече шисти и варовик. Реши, че сигурно така е изглеждал светът на втория ден от Сътворението, преди Бог да каже: „И нека трева порасте от земята.“ Лек бриз носеше фин черен прах от купчината към редиците къщи.

В стаята имаше още по-малко за гледане. Тя беше задната спалня, толкова тясна, че едва побираше единственото легло, шкафа и дядовия нар. На стената висеше избродирана покривка с надпис:

ВЯРВАЙ В

ПОВЕЛИТЕЛЯ ИИСУС ХРИСТОС

И ЩЕ БЪДЕШ СПАСЕН

Огледало нямаше.

Едната врата водеше до горния край на стълбището, другата - до предната спалня, в която се влизаше само оттук. В нея имаше място за две легла, където спяха мама и тате и където бяха спели и сестрите на Били преди години. Най-голямата, Етел, вече живееше другаде, а останалите три бяха починали - от морбили, от пневмония и от дифтерит. Някога Били имаше и по-голям брат, с когото бе споделял леглото си преди да дойде дядо. Казваше се Уесли и го беше убила изтървана от контрол количка за пренасяне на въглища.