Кен Фоллетт - Зимата на света

— И какво искаш да направя?

— Прегледай ги.

— Не е ли това ваша работа?

— Ние вече ги прегледахме. Нищо не намерихме. Надяваме се ти да забележиш нещичко, което ние сме пропуснали. Ще остана да ти правя компания, ще си свърша нещо по документацията.

— Много работа е.

— Имаш цял ден.

Грег помръкна. Дали те знаеха за…?

— Ти нямаш никакви планове за днес — уверено му заяви Бикс.

Грег сви рамене.

— Имаш ли кафе?

Пи кафе, яде понички, пак пи кафе, на обед яде сандвич, следобед яде банан. Прочете всички известни подробности за живота на учените, техните съпруги и семейства: детство, образование, кариера, любов и брак, успехи и странности и грехове.

Тъкмо дояждаше банана, когато възкликна:

— Мамицата му! Иисусе Христе!

— Какво?

— Вили Фрунце е учил в Берлинската мъжка гимназия — заяви Грег и победоносно шляпна папката върху бюрото.

— И?

— И Володя е учил там. Той ми каза.

Били Бикс заблъска развълнувано по бюрото.

— Приятели от училище! Това е то! Спипахме копелето!

— Това не е доказателство — рече Грег.

— А, не се коси. Ще си признае.

— Откъде си толкова сигурен?

— Учените вярват, че знанието трябва да се споделя с всички, а не да се пази в тайна. Ще опита да се оправдае с това, че е постъпил така за доброто на целия човешки род.

— Може и да е истина.

— Каквото и да е, ще иде на електрическия стол — уточни Бикс. Грег изстина. Вили Фрунце му се струваше свестен човек.

— Ще иде ли?

— Можеш да си заложиш задника, че ще се изпържи.

Бикс беше прав. Вили Фруце бе обвинен в измяна и осъден на смърт. И наистина умря на електрическия стол.

Съпругата му също.

Дейзи наблюдаваше Лойд, който завърза бялата папийонка и се плъзна в съвършено скроения си фрак. — Изглеждаш като милион долара — рече тя и наистина мислеше така. Лойд трябваше да стане филмова звезда. Спомни си как преди тринадесет години на бала в Тринити той беше облечен във взети назаем дрехи и усети приятна носталгия. Тогава изглеждаше доста добре, макар костюмът му да беше с два номера по-голям. Дейзи и Лойд бяха отседнали в апартамента на Лев Пешков в хотел „Риц-Карлтън“ във Вашингтон. Лойд беше младши министър във „Форин офис“ и беше тук на дипломатическа визита. Родителите му с вълнение приеха да се грижат за двете внучета в продължение на седмица. Тази вечер семейство Уилямс отиваше на бал в Белия дом. Дейзи носеше великолепна рокля на Кристиан Диор — розов сатен с драматично широки поли от безброй гънки тюл. След годините на военновременна скромност Дейзи отново с удоволствие купуваше рокли от Париж. Замисли се за бала в яхтклуба в Бъфало през тридесет и пета. Навремето смяташе, че това събитие е провалило живота й. Белият дом беше доста по-престижно място от яхтклуба, ала Дейзи знаеше, че каквото и да стане тук тази вечер, не е в състояние да й навреди. Разсъждаваше за тези неща, докато Лойд й помагаше да сложи наследеното от майка й колие от розови диаманти и съответните обици. Когато беше на деветнадесет, тя отчаяно искаше високопоставените хора да я приемат. Сега и през ум не би й минало да се притеснява от това. Щом Лойд казваше, че изглежда приказно, нямаше значение какво мислят другите. Дейзи търсеше одобрението само на още един човек освен на съпруга си — нейната свекърва. Макар че Етел нямаше високо социално положение и определено не беше обличала парижка рокля през живота си. Дали всички жени се обръщат назад и си мислят колко глупави са били на младини? Дейзи пак се върна на Етел, която определено се е държала неразумно — забременяла е от господаря си, при това женен мъж — но никога не говореше със съжаление за това. Сигурно такова е правилното отношение. Дейзи си спомни собствените си грешки: как се сгоди за Чарли Фаркарсън; как отхвърли Лойд; как се омъжи за Бой Фицхърбърт. Всъщност не можеше да определи какво добро е произлязло от тези грешки. Едва когато беше решително отхвърлена от висшето общество и намери утеха в кухнята на Етел в „Олдгейт“, животът на Дейзи тръгна към по-добро. Престана да копнее за високо положение, научи какво е истинско приятелство и оттогава беше винаги щастлива. Откакто престана да я е грижа, Дейзи се наслаждаваше на партитата много повече.

— Готова ли си? — попита Лойд.

Беше готова. Облече горната си дреха, също на Диор. Слязоха с асансьора, излязоха от хотела и се качиха в лимузината, която ги чакаше отпред.