Мод остана да гледа малкия Валтер, а Карла и
Вернер тръгнаха с Лойд. Той каза на шофьора да кара към Темпелхоф, летището в американската зона. Щом стигнаха, Лойд отведе приятелите си до един висок прозорец, откъдето да наблюдават пистата.
Виждаха се дузина самолети Ц-47 Скайтрейн , залепени един подир друг. Някои имаха американската звезда, други — британския диск. Товарните им отделения бяха отворени и до всеки стоеше по един камион. Германски носачи и американски авиатори разтоварваха стоки. Чували брашно, големи тенекии керосин, кашони с медикаменти, дървени каси с хиляди бутилки мляко. Празните самолети излитаха, а на тяхно място кацаха нови. — Удивително — продума Карла с овлажнели очи. — Никога не съм виждала подобно нещо. — Никога не е ставало подобно нещо — отвърна Лойд. — Могат ли британците и американците да продължат?
— Струва ми се, че трябва да продължим.
— И колко дълго?
— Колкото е необходимо — твърдо рече Лойд.
Така и направиха.
Двадесет и пета глава
1949 година
Почти в средата на двадесетия век, на двадесет и девети август 1949 година, Володя Пешков се намираше на платото Устюрт, източно от Каспийско море, в Казахстан. Мястото представляваше камениста пустош, в дълбокия юг на Съветския съюз. Местните номади пасяха козите си почти като в библейско време. Володя подскачаше във военния камион, който се носеше по черния път. Слънцето изгря и освети камъните, пясъка и ниските бодливи храсти. Самотна изпосталяла камила стоеше край пътя и гледаше с неприязън камиона. В далечината Володя съгледа установката на бомбата, осветена от цяла батарея прожектори. Зоя и колегите й изработиха първата бомба по плановете, които Володя взе от Вили Фрунце в Санта Фе. Плутониева бомба с имплозия. Имаше и други възможности, но плутониевата бомба успя да задейства два пъти — в Ню Мексико и в Нагасаки. Следователно би трябвало да избухне и днес. Изпитанието имаше кодово название РДС-1, обаче всички го наричаха „Първа Светкавица“. Камионът на Володя спря в основата на установката. Володя вдигна поглед и видя група учени горе на платформата. Правеха нещо с оплетените като змии в гнездо кабели, които водеха до детонаторите върху бомбата. Една фигура в син гащеризон се отдели и тръсна русите си коси. Това беше Зоя. Володя усети прилив на гордост. „Ето я моята жена“, рече си той — „първокласен физик и майка на две деца“. Зоя разговаряше с двама колеги. Бяха сближили глави и спореха за нещо. Володя се надяваше всичко да е наред.
Тази бомба щеше да спаси Сталин.
Всичко останало вървеше зле за Съветския съюз. Западна Европа се оказа решително демократична — боеше се от комунизма заради насилническата тактика на Кремъл и беше подкупена от Плана Маршал. СССР не можа да удържи контрола си дори над Берлин — когато въздушният мост продължи неуморно всеки ден в продължение на почти цяла година, съветските власти се предадоха и отвориха пътищата и железниците. В Източна Европа Сталин съумяваше да поддържа господството си само с брутална сила. Труман беше преизбран за президент и се смяташе за водач на света. Американците трупаха ядрено оръжие и разполагаха бомбардировачи Б-29 във Великобритания, в готовност да превърнат Съветския съюз в радиоактивна пустиня.
Ала днес всичко това щеше да се промени.
Ако бомбата се взривеше както трябва, СССР и САЩ отново щяха да са равни. Щом Съветският съюз можеше да заплашва Америка с ядрено унищожение, с американското господство над света беше свършено.
Володя вече не знаеше това добро ли е, или лошо.
Ако бомбата се провалеше, и Зоя, и Володя щяха да бъдат арестувани и пратени в лагерите в Сибир или пък просто разстреляни. Володя вече беше разговарял с родителите си и те обещаха да се грижат за Костя и Галина. Щяха да се грижат за внуците си и в случай че Зоя и Володя загинат при изпитанието на бомбата. Когато небето просветля още, Володя забеляза на различни разстояния от бомбата причудливи постройки — тухлени и дървени къщи, мост без река и вход към някаква подземна структура. Вероятно военните искаха да измерят нанесените при взрива поражения. При по-внимателно вглеждане Володя забеляза камиони, танкове и излезли от употреба самолети, за които предположи, че са тук със същата цел. Учените щяха да изследват и влиянието на бомбата върху живите организми — имаше кошари с коне, говеда, овце и кучета. Съвещанието горе на платформата явно стигна до някакво решение. Тримата събеседници кимнаха и подновиха работата си.
Читать дальше