Кен Фоллетт: Зимата на света

След няколко минути Зоя слезе да поздрави мъжа си.

— Всичко ли е наред? — поинтересува се той.

— Така мислим.

— Така мислите?

— Е, не сме правили подобна бомба досега — отвърна Зоя и сви рамене. Качиха се в камиона и потеглиха към далечния контролен бункер. Прекосиха земя, която и бездруго беше пустиня.

Останалите физици ги следваха плътно.

В бункера всички сложиха тъмни очила и обратното броене започна.

На шестдесет секунди Зоя хвана Володя за ръка.

На десет секунди той се усмихна и й каза, че я обича.

На една секунда затаи дъх.

Последва нещо подобно на внезапен изгрев. Светлина, по-ярка от слънцето, заля пустинята. На мястото на бомбата се виждаше огнено кълбо, което се издигна невъзможно високо, сякаш достигна до луната. Володя наблюдаваше смаян зловещите цветове на огненото кълбо — зелено, пурпурно, оранжево и виолетово. Кълбото се превърна в гъба и продължи да се издига. Най-сетне дойде и звук. Все едно най-голямото оръдие в цялата Червена армия беше гръмнало на стъпка оттук; после се разнесе гръмотевичен тътен. Володя си припомни ужасните бомбардировки на възвишенията Зеелов. По някое време облакът почна да се разнася и шумът заглъхна.

Всички вцепенено мълчаха.

— Божичко, не очаквах това — промълви някой.

Володя прегърна Зоя.

— Вие успяхте.

— Знам — мрачно отвърна тя. — Обаче какво направихме?

— Спасихте комунизма — рече Володя.

— Руската бомба се оказа разработена на основата на

„Дебелака“, бомбата, която ние хвърлихме над Нагасаки — рече специален агент Били Бикс. — Някой трябва да им е предал плановете.

— Откъде знаеш? — попита Грег.

— От един изменник.

Седяха в постлания с килим кабинет на Бикс във вашингтонската централа на ФБР. Беше девет сутринта.

Агентът беше свалил сакото си. Ризата му беше потна под мишниците, макар в сградата да работеше климатична инсталация.

— Според този човек — продължи да говори той, — някакъв полковник от тяхното военно разузнаване получил плановете от един от учените в „Проекта Манхатън“.

— Каза ли кой?

— Не знае кой е ученият. Затова те повиках. Трябва да открием предателя.

— Нали федералните ги провериха навремето.

— И повечето от тях представляваха заплаха за сигурността! Нищо не можехме да направим. Ти обаче ги познаваш лично.

— А кой е бил полковникът от Червената армия?

— Владимир Пешков.

— Моят полубрат!

— Точно така.

— Ако бях на твое място, щях да заподозра мен — рече Грег през смях. Ала се чувстваше много неспокойно. — А, заподозряхме те, недей се съмнява. Подложихме те на най-подробното разследване, което съм виждал през двадесетгодишната си служба в Бюрото.

Грег го изгледа скептично.

— Няма майтап.

— Момчето ти се оправя добре в училище, нали?

Грег беше потресен. Кой би казал на федералните за Джорджи?

— Имаш предвид моя кръщелник.

— Грег, казах ти, че направихме подробно разследване. Знаем, че е твое дете.

Грег се раздразни, но успя да потисне чувствата си.

Той се беше ровил в личните тайни на много заподозрени по време на службата си във войската. Нямаше право да възразява.

— Чист си — рече Бикс.

— Какво облекчение.

— Все тая. Нашият изменник настоява, че плановете са получени от учен, а не от някой от военните, работещи по проекта. — Когато се запознах с Володя в Москва, той ми каза, че не е идвал в Америка — умисли се Грег. — Излъгал те е. Бил е тук през септември четиридесет и пета. Прекарал е една седмица в Ню Йорк.

После сме го изпуснали в продължение на осем дни. После за кратко пак се появи. И си отиде у дома.

— Осем дни?

— Аха. Срамота.

— Времето е достатъчно да стигне до Санта Фе, да постои малко и да се върне. — Точно така — съгласи се Бикс и се приведе над бюрото. — Обаче помисли. Ако ученият вече е бил вербуван за шпионин, защо с него не се е свързал редовният му водещ офицер? Защо му пращат човек чак от Москва? — Да не мислиш, че предателят е бил вербуван през двудневния престой на Пешков? Прекалено бързо. — Вероятно е работил за комунистите и по-рано, обаче е прекъснал. И в двата случая ние сме на мнение, че от Москва са били принудени да пратят някой, когото ученият вече познава. Това ще рече, че трябва да има връзка между Пешков и него — Бикс махна към отрупаната с бежови папки маса. — Отговорът е някъде в тези папки. Те съдържат досиетата на всички учени, които са имали достъп до плановете.