Кен Фоллетт - Зимата на света

Един от тях стоеше до Лойд и викаше:

— Опашката! Захапи го за опашката!

Лойд предположи, че на немски „опашка“ е разговорна дума за пенис. Мъжът до него бе станал направо истеричен от възбуда. От многото рани по бялото тяло на Йорг течеше кръв. Той се опря с лице към оградата, пазеше гениталиите си и риташе назад и настрани, но започна да отслабва. Ритниците му станаха немощни. Беше му трудно да се задържи прав. Кучетата станаха по-дръзки, захапваха го и поглъщаха кървави парчета месо.

Най-накрая Йорг падна на земята.

Кучетата започнаха да се хранят.

Водачите им се върнаха, със заучени движения им закачиха каишките, дръпнаха ги от Йорг и ги отведоха. Всичко бе свършило и щурмоваците започнаха да се разотиват, и да си бърборят оживено. Роберт изтича зад оградата от бодлива тел, и този път никой не го спря. Наведе се над Йорг и проплака. Лойд му помогна да развърже ръцете на Йорг и да махне кофата. Йорг беше в безсъзнание, но дишаше. Лойд каза:

— Да го вкараме вътре. Хвани го за краката.

Лойд го хвана под мишниците, двамата го внесоха в сградата и го положиха на дюшека. Около тях се струпаха останалите затворници, уплашени и потиснати. Лойд се надяваше някой от тях да каже, че е доктор, но не беше. Роберт свали сакото и жилетката си, свали ризата, избърса кръвта с нея и промълви:

— Трябва ни вода.

На двора имаше помпа. Лойд излезе, но нямаше съд. Върна се в заграденото място, където кофата все още лежеше на земята. Той я изми, а после я напълни с вода.

Когато се върна, дюшекът вече бе подгизнал от кръв.

Роберт топна ризата си в кофата, приклекна и продължи да почиства раните на Йорг. Скоро бялата риза стана червена.

Йорг се размърда.

Роберт му заговори тихо:

— Спокойно, любими. Всичко свърши и аз съм тук.

Йорг обаче не го чуваше.

Тогава се появи Маке, следван от четирима-петима щурмоваци. Той сграбчи Роберт за ръката и го дръпна. — Така! Вече знаеш какво мислим за извратените хомосексуалисти.

Лойд посочи Йорг и ядосано каза:

— Извратен е човекът, който е отговорен за това.

Събра целия си гняв и презрение и добави:

— Комисар Маке.

Маке леко кимна на един от хората с него. С измамно небрежно движение той обърна карабината си и удари Лойд с приклада по главата.

Лойд падна на земята и се хвана за главата от болка.

Чу как Роберт казва:

— Моля, просто ме оставете да се грижа за Йорг.

— Възможно е — отвърна Маке. — Първо ела тук.

Въпреки болката, Лойд отвори очи, за да види какво става. Маке задърпа Роберт през стаята към една груба дървена маса и извади някакъв документ и писалка от джоба си. — Сега ресторантът ти струва половината от онова, което предложих — десет хиляди марки. — Сумата няма значение — разплакано отговори Роберт. — Оставете ме да бъда с Йорг. — Подпиши това — продължи Маке. — Тогава и тримата можете да си вървите.

Роберт подписа.

— Този господин може да бъде свидетел — поде отново комисарят и подаде писалката на един от придружителите си в кафява униформа. Погледна в стаята и срещна погледа на Лойд. — А нашият безразсъден английски гост може да е вторият свидетел.

Роберт се обади:

— Направи това, което той иска, Лойд.

Лойд с мъка се изправи, потърка ранената си глава, взе писалката и подписа. Маке триумфално пъхна договора в джоба си и излезе.

Роберт и Лойд се върнаха при Йорг.

Но Йорг беше мъртъв.

Валтер и Мод дойдоха да изпратят Етел и Лойд на гарата „Лерте“, малко на север от изгорелия Райхстаг. Постройката бе в неоренесансов стил и приличаше на френски замък. Бяха подранили и седнаха в кафенето на гарата, докато чакаха влака. Лойд си тръгваше с удоволствие. За шест седмици научи много — и за немския език, и за политиката — но вече искаше да се прибере у дома, да разкаже на хората какво е видял и да им обърне внимание, че същото може да се случи и на тях. И едновременно с това се чувстваше странно виновен, че заминава. Отиваше в страна, в която владее законът, пресата е свободна и не е престъпление човек да бъде социалдемократ. Оставяше семейството на фон Улрих посред една кръвожадна диктатура, при която човек може да бъде разкъсан от кучета и никой да не бъде изправен пред съда за престъплението. Домакините му изглеждаха смазани; Валтер повече от Мод. Приличаха на хора, които са получили лоши вести или са загубили някого от семейството. Май не можеха да мислят за друго, освен за сполетялата ги катастрофа. Лойд бе освободен с пространни извинения от страна на германското Външно министерство, придружени от едновременно сервилно и лъжливо обяснение, което намекваше, че се е замесил в някаква кавга заради безразсъдството си, а пък после бил задържан заради административна грешка, за която властите дълбоко съжалявали.