Кен Фоллетт - Зимата на света

Лойд се запита ще изживее ли някога такава любов.

Етел погледна часовника.

— Боже мой! Ще изпуснем влака!

Лойд хвана куфарите и забързаха по перона.

Прозвуча свирката. Качиха се на влака направо в последния момент. И двамата се показаха от прозореца, щом започнаха да излизат от гарата.

Валтер и Мод стояха на перона, махаха за довиждане и непрекъснато се смаляваха, докато накрая не изчезнаха съвсем.

Трябва да си наясно с две неща за момичетата в Бъфало — отсъди Дейзи Пешкова. — Пият като смокове и всичките са сноби.

Ева Ротман се изкикоти.

— Не ти вярвам.

Немският й акцент бе почти изчезнал.

— Ами, истина е — продължи Дейзи.

Бяха се разположили в декорираната й в розово и бяло спалня и пробваха дрехи пред трикрило огледало в цял ръст. — Тъмносиньото и бялото може да ти отиват — каза Дейзи. — Как ти се струва? Тя постави една блузка до лицето на Ева и се вгледа внимателно. Цветовете контрастираха и сякаш й стояха добре. Дейзи се ровеше из гардероба си за костюм, който Ева да може да носи на плажния пикник. Госпожица Ротман не бе красавица, и дантелите и аксесоарите на много от дрехите на Дейзи я правеха грозновата. Райетата по-добре се съчетаваха със силните черти на лицето й. Косата на Ева бе черна, а очите й — тъмнокафяви. Баща й — лекар-евреин в Берлин — бе похарчил всичките си спестявания, за да я изпрати в Америка, и тя бе дошла преди година практически без нищо. Една благотворителна организация плати обучението й в училището на Дейзи; и двете бяха по на деветнадесет. Ева обаче нямаше къде да отиде през лятото, и затова Дейзи малко внезапно я бе поканила в дома си. Най-напред Олга — майката на Дейзи — се възпротиви. — Но теб те няма през цялата учебна година и аз толкова очаквам да си при мен през лятото. — Тя наистина е страхотна, мамо — бе й казала Дейзи. — Чаровна е, свястна е и е вярна приятелка. — Мисля, че я съжаляваш, понеже е избягала от нацистите.

— Не ме е грижа за нацистите, просто я харесвам.

— Много хубаво, но налага ли се да живее с нас?

— Мамо, та тя няма къде другаде да отиде!

Както обикновено, най-накрая Олга остави Дейзи да надделее.

Ева продължи разговора.

— Сноби? С теб никой няма да се държи снобски!

— Ами, напротив.

— Но ти си толкова хубава и жизнена.

Дейзи не се захвана да отрича комплимента:

— Затова ме и мразят.

— А си и богата.

Вярно беше. Бащата на Дейзи бе богат, майка й бе наследила цяло състояние, и самата Дейзи щеше да получи много пари, станеше ли на двадесет и една. — Това не значи нищо. В тоя град важното е откога си богат. Ако работиш, значи си никой. Големите хора са тия, които живеят от милионите на прапрадядо си.

Държеше шеговит тон, за да скрие негодуванието си.

Ева поде отново:

— А и баща ти е известен!

— Мислят го за гангстер.

Дядото на Дейзи, Йосиф Вялов, бе притежател на барове и хотели. С приходите от тях баща й, Лев Пешков, купуваше закъсали вариететни театри и ги превръщаше в киносалони. Вече беше собственик и на студио в Холивуд.

Ева се възмути заради Дейзи.

— Как могат да говорят такива неща?

— Смятат, че е продавал нелегално алкохол. Вероятно са прави. Иначе не мога да си обясня как е направил пари от баровете по време на сухия режим. Както и да е, по тази причина мама никога няма да бъде поканена да стане член на Дамския клуб на Бъфало. И двете изгледаха Олга — седнала на кревата на Дейзи, тя четеше поредния брой на Бъфало Сентинел. На снимките си от младини госпожа Пешкова изглеждаше замайващо красива. Днес обаче беше дебела и безцветна, загубила интерес към външността си, въпреки че пазаруваше енергично заедно с Дейзи и не обръщаше внимание какво харчи, та дъщеря й да изглежда приказно. Госпожа Олга Пешкова надигна глава от вестника и произнесе: — Скъпа, не смятам, че имат нещо против това, че баща ти е продавал незаконно алкохол. Но той е руски имигрант и в редките случаи, когато решава да присъства на божествената литургия, посещава руската православна църква на улица „Айдиъл“. Почти същото е като да си католик.

— Толкова е несправедливо — изкоментира Ева.

— Да те предупредя, че не харесват особено и евреите — обясни й Дейзи. Всъщност, Ева бе само половин еврейка. — Извинявай за откровеността. — Бъди си откровена колкото искаш — след Германия тук ми прилича на обетованата земя. — Не се отпускай толкова — предупреди я Олга. — Според този вестник, много водещи американски бизнесмени мразят президента Рузвелт и се възхищават на Адолф Хитлер. Знам, че е вярно, понеже бащата на Дейзи е един от тях. — Политиката е отегчителна — намеси се Дейзи. — Няма ли нещо интересно в Сентинел? — Има. Мъфи Диксън ще бъде представена в британския кралски двор. — Гледай ти — кисело произнесе Дейзи, за да прикрие завистта си.