Иван Ефремов - Атинянката Таис

Таис намери и други нови неща във Вавилон. Грамадният театър на Дионис, за който бе научила от Хезиона, все още стоеше недовършен. Според слуховете материалът за него от разрушената кула Етеменанки бил откупен, от жреците в храма на Мардук. Александър бе разрешил да го възстановят въпреки съвета на стария гадател Аристандър. Старецът предвещаваше голямо нещастие лично за Царя след възраждането на зловещия храм. Обаче Александър не го послуша, той се стараеше да засили навред своето влияние с помощта на жреците от различните религии.

Свърши топлата вавилонска зима. Близкото лято заплашваше с горещини. Все още нямаше вести от Александър. Лизип реши да извърши пътуването до Ериду. На шега ваятелят казваше, че Ериале и Ерис са тръгнали за Ериду с Ерифил. Четирамата приятели заплаваха надолу по Ефрат. Хезиона остана в къщи да чака Неарх, макар и да се кълнеше, че това ще е за последен път или тя ще го напусне завинаги. На юг реката се разделяше на много ръкави, пресъхнали корита и протоци и образуваше грамадно блато на едно пространство от петстотин стадии — гъсто море от тръстика и острица. В този лабиринт само много опитни кормчии можеха да открият главното русло, отклонило се на запад, където лепкава глина и осолени почви пазеха източната част на сирийската пустинна степ. Те преплаваха около петдесет парасанга или хиляда и петстотин стадии за три дена, без да спират нито за час на брега. По-нататък Ефрат течеше в широко русло с посока на изток. След още двадесет и пет парасанга реката заизвива от север покрай камениста висока равнина, където са били разположени някога най-старите градове на Месопотамия. На левия бряг на североизток, и изток се простираха блата и осолени земи. Непрекъснато пространство тиха вода, блата и тръстики, обитавано от диви свине, достигаше до руслото на Тигър и още по-далече към хиляда стадии.

На петия ден от плаването привечер те спряха на старинно, полуразрушено пристанище със стълба от огромни каменни грамади на десния бряг на реката. Оттук широк път, потънал в горещ прах, ги поведе отначало към развалините на град от дълбока древност, а после, след тях, по-нататък на югозапад до малко градче на плосък хълм. Величествени развалини и бедни нови жилища заедно с голяма гостоприемница заобикаляха три великолепни храма. Два от тях, по-точно единият, повече запазен, напомни на Таис главната сграда от светилището на Кибела и подобни постройки във Вавилон и Суза. Третият храм със следи от многократни възстановявания се отличаваше с особена архитектура. Платформа със заоблени ъгли, облицована с тухли, крепеше основата му. Широка стълба по средата ѝ водеше до портик от три колони с тежък пирамидален покрив. Зад това помещение се издигаше на голяма височина кръгла кула с няколко наклонени издатини.

Предупредени за идването на гостите, жреци и служители посрещнаха екбатанци на платформата, като им се кланяха с достойнство и смирение. Между тях преобладаваха тъмнокожи като познатите на Таис индийци, които бяха идвали в Екбатана.

След церемонията на приветствията изпратиха тортите в странична пристройка, явно пригодена за почивка и нощуване, поднесоха им орехи, фурми, мед, ечемичени питки и мляко. Пътниците се измиха и нахраниха. Влезе висок жрец в бяло облекло с гъста до очите брада и приседна на скамейката, като избягваше обаче досег с чужденците.

Таис видя, че Лизип начерта във въздуха знак и посочи с очи към нея. Жрецът, явно развълнуван, стана и тогава Лизип повторно очерта във въздуха овал. Жрецът ги покани с жест и поведе Таис и Лизип през висок и тесен проход в едно помещение вътре в кулата. По пътя към тях се присъединиха още двама жреци: единият тъмнокож, широкоплещест, явно много силен, а другият облечен в цветни вавилонски дрехи, с тъпо подрязана тясна брада и с грива къдрави коси. Излезе, че този последният е преводач. След размяната на някакви сведения (Таис разбра, че посветените орфици имат достъп до тайните на храма) двамата жреци изразиха готовност да служат със своите познания на елините.

Сякаш в желанието си да им докажат това, заведоха Таис и Лизип в много дълъг коридор, по чиито стени блестяха отвесни редици силно опънати сребърни струни с различна дължина. Високият жрец вървеше и докосваше ту една, ту друга група струни, които отвръщаха с красив продължителен стон, отекващ из каменния проход.

— Това звучи във всеки човек, съединява поколенията през векове — обясни жрецът — и преминава в неизвестните простори на бъдещето. Ако разбирате този символ, не е необходимо да ви обяснявам другия — жрецът посочи дълбоки канавки напряко на коридора, покрити с дъски, по които имаше изображения на зверове или приказни чудовища. Таис предположи, че това е разделяне на поколенията с тъмнина и невежество, които водят човека до озверяване. Тя не се поколеба да попита индиеца. Жрецът любезно се заусмихва.